Oct 2, 2007, 2:01 PM

свят...

  Essays
1.4K 0 1
 

Някога... някога там, сред дърветата, красотата на въображението чертаеше безброй пътища за душата ми...

Някъде навътре сред горските пътеки има свят... свят без заповеди, окови, без затвори и пътища.

Там вятърът разпилява косите на времето, гали нежно стръкчетата поникнала надежда.

Това е свят, носещ натрапчивия аромат на щастието, примесен с меланхоличното ухание на щипка тъга. Там птиците нежно докосват с крила пухените облаци, а в погледите им се топят океани и дъбрави... Там всичко чезне в светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Танцуващо Небе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...