Какво правим с живота си?
Мамка му, това си е наша работа, мога да го изкрещя, ако искам. Чукаме чужди мъже и жени, водим ги в къщите си, спят в леглата ни, не изпитваме нищо, нараняваме други, дразним трети, чукаме в мислите си четвърти.
Животът ни е оргия - оргия в мозъка, оргия в сърцето, в душата, в ума. Мръсни чаршафи, без спомени, мога да те усетя. Усещам аромата ти, по косата ми, по тялото ми, в съзнанието ми.
Мирис на Лятна... ябълка и лимон. Игра на думи, на сетива, на чувства.
Възбуждам се, усещам те. Целувка на ванилия, без свян, без скрупули. Без съвест. Искам те, а ти? Топъл дъх, лек допир...
Чаша с уиски, без лед, без чувства, с много фалш, с мръсни мисли, сипвай до горе и пий до дъно. Не искам да виждам, не искам да чувствам, не искам да чувам, не искам да знам... Фалшива песен, стон на желание, тръшната врата пред разума.
Съжаление, жалки същества от жалък живот с фалшиви идеали от фалшиви идоли. Искаш ме, аз теб не, искам те, ти мен не, защо ме гледаш?
Стоиш пред мен.. ...