Какво правим с живота си?
Мамка му, това си е наша работа, мога да го изкрещя, ако искам. Чукаме чужди мъже и жени, водим ги в къщите си, спят в леглата ни, не изпитваме нищо, нараняваме други, дразним трети, чукаме в мислите си четвърти.
Животът ни е оргия - оргия в мозъка, оргия в сърцето, в душата, в ума. Мръсни чаршафи, без спомени, мога да те усетя. Усещам аромата ти, по косата ми, по тялото ми, в съзнанието ми.
Мирис на Лятна... ябълка и лимон. Игра на думи, на сетива, на чувства.
Възбуждам се, усещам те. Целувка на ванилия, без свян, без скрупули. Без съвест. Искам те, а ти? Топъл дъх, лек допир...
Чаша с уиски, без лед, без чувства, с много фалш, с мръсни мисли, сипвай до горе и пий до дъно. Не искам да виждам, не искам да чувствам, не искам да чувам, не искам да знам... Фалшива песен, стон на желание, тръшната врата пред разума.
Съжаление, жалки същества от жалък живот с фалшиви идеали от фалшиви идоли. Искаш ме, аз теб не, искам те, ти мен не, защо ме гледаш?
Стоиш пред мен... какво искаш? Чувам те, ти мен - не.
Свърши ли?
Защото аз не.
Какво искам.... теб, него, нея... никой... Виждам те, а ти мен?
Чувстваш ли, защото аз теб не. Разсейваш ме, знаеш ли, като муха в мозъка ми, не чувам мислите си... ровиш, какво търсиш...? - съзнанието ми - на парчета, разбито от мисълта за утре.
Утре... двама непознати, може би, без поглед, без желание, без... какво... Утре... може би, повече от познати - поглед, желание, страст, чувство... не знам, а ти?
Свърши ли?
Защото аз все още не.
Чувствам те, а ти... ти ме гледаш... какво видя? - утрешния ден или следващия половин час, следващата година или поредната въздушната целувка за довиждане пред вратата... и до следващия път?
Студено ми е, прегърни ме, не, не толкова силно, не мога да дишам, задушавам се, искам да избягам, да тичам, да крещя... не мога... пак се връщам, помогни ми... май се изгубих...
© Ива All rights reserved.