21 mar 2008, 0:01

Сън...

2.3K 0 1

Видях светлина... ярка, жива, изпълнена със страст.

Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.

Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).

Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.

Той разказваше нещо, но аз бях пленена от погледа му и не чувах думите, изричани от нежните му устни.

Изведнъж... всичко потъна в мрак. Чу се стряскащият глас на жестоката действителност:

-Скъпа!

В този миг разбрах, че той може да бъде мой единствено и само в сънищата ми.

Изтръпнала и студена станах от леглото и целунах измамения. Разбрах, че не мога още дълго да крия тайната си... Не исках да виждам другия само в съня си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Симитчиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...