Сън...

Видях светлина... ярка, жива, изпълнена със страст.

Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.

Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).

Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.

Той разказваше нещо, но аз бях пленена от погледа му и не чувах думите, изричани от нежните му устни.

Изведнъж... всичко потъна в мрак. Чу се стряскащият глас на жестоката действителност:

-Скъпа!

В този миг разбрах, че той може да бъде мой единствено и само в сънищата ми.

Изтръпнала и студена станах от леглото и целунах измамения. Разбрах, че не мога още дълго да крия тайната си... Не исках да виждам другия само в съня си...