10 jul 2009, 13:00

Талант за оцеляване

  Ensayos » Otros
3.8K 0 18
1 мин за четене

 

 

Тази вечер не мога да заспя. Не е кошмар, дори не е безсъние. Чувство е. Геометрично.

Като страна от равностранен триъгълник съм. Аз, той, тя... Лошото е, че може да се окаже и шестоъгълно. Много ме е страх от неправилните геометрични фигури с безброй страни...

Непозната съм в чуждите светове. И тук,  звездите и луната са същите. Дори и синьото в небето.

Странно е. Приятелката ми спи. Съвсем спокойна и уверена в себе си.

Винаги ме е критикувала. Никога не хареса детското в очите ми, лудостта на постъпките  и опитите ми за летене. Не одобри и мъжа, за когото говоря напоследък.

Все още съм навън.  От дъжда  паветата са придобили онзи невероятен блясък и студ, характерни само за диамантите.

Спускам мислите си бавно в посоката на вятъра. Трябва да се обърна и да вървя срещу него.

Потъвам. Тъмнината и влагата ми е в повече. Прилича ми на преживяване от друг свят.

Той ми се усмихва. Целува неповторимо пръстчетата на ръцете ми и ме кани на прием.

Първо се съгласявам, но после решавам, че е неразумно.  

Криво ми е. Може би, сгреших. Но той... се появява и всичките ми страхове се стопяват.

Вечеряме. Горещо е и задушно.

Паля свещи. Нелогично и странно. Никога не съм действала последователно.

Тръгва си. Скучна съм и объркана.

Дишам неравномерно и се обливам в пот. Въртя се хаотично. Крещя.

Тази вечер се нуждая от любовта му. От разговор, от усмивки и силни мъжки ръце.

Липсва ми суетността  и неузрялата му смелост.

Говоря с него. Пак се раздвоявам. Има смисъл в думите му. Никога не казва ненужни слова. Не хвали напразно, не спори егоистично.

Усещам допир до рамото си. Не мога да се събудя. Не и сега.

Тялото ми се вие между смачканите чаршафи. Приличам на змия, която пълзи към най-високата скала, близо до слънцето и топлината. Дори и кожата събличам.

Само геометрията се запазва... Не доказвам теореми... Само сънища. Банални.

Таванът ме притиска. Трябва да се събудя... Този клоун... с талант за оцеляване, ми е любим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей Яна! Прекрасен талант си!!! Сърдечни поздрави!

    Кристален смях, небивал страх, парчета от строшеното ми тяло...така и не разбрах, кога и с кой наяве то било е цяло...
  • Харесва ми много даже.Има нещо различно,ново в него.Поздравления!
  • харесва ми...имаш свой уникален стил.
  • Стилът напомня автоматичния поток на съзнание на сюрреалистите, но в същото време е реален. Интересна комбинация. Хареса ми. Поздрав!
  • Дори да боли до кокал,не губи детското в очите си, лудостта на постъпките и опитите си за летене...

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...