Тази вечер не мога да заспя. Не е кошмар, дори не е безсъние. Чувство е. Геометрично.
Като страна от равностранен триъгълник съм. Аз, той, тя... Лошото е, че може да се окаже и шестоъгълно. Много ме е страх от неправилните геометрични фигури с безброй страни...
Непозната съм в чуждите светове. И тук, звездите и луната са същите. Дори и синьото в небето.
Странно е. Приятелката ми спи. Съвсем спокойна и уверена в себе си.
Винаги ме е критикувала. Никога не хареса детското в очите ми, лудостта на постъпките и опитите ми за летене. Не одобри и мъжа, за когото говоря напоследък.
Все още съм навън. От дъжда паветата са придобили онзи невероятен блясък и студ, характерни само за диамантите.
Спускам мислите си бавно в посоката на вятъра. Трябва да се обърна и да вървя срещу него.
Потъвам. Тъмнината и влагата ми е в повече. Прилича ми на преживяване от друг свят.
Той ми се усмихва. Целува неповторимо пръстчетата на ръцете ми и ме кани на прием.
Първо се съгласявам, но после решавам, че е неразу ...