Стоя пред затворена врата и мечтая да надникна зад нея. Светлинката, която блещука през процепите, ме примамва. Казаха ми, че не съм готова да вляза там, но аз реших, че знам много повече от всички тях. Сбогом, детство! Затворих очи и влязох. Усетих как чужди ръце ме докосват, чужди устни ме целуват и се почувствах готова да обичам. Може би бях ужасена от случващото се, може би ми харесваше, а може би просто го обичах - обичах погледа му, впит в голото ми рамо, обичах устните върху шията ми, обичах ръцете върху тялото ми, обичах мисълта, че е мой. Но знаех, че скоро този момент ще свърши, ще се облече и ще си тръгне от мен. И тогава аз трябваше да бъда доволна, защото му казах, че не очаквам нищо повече от него. Как можех да му призная, че мечтая да се раздели с досегашния си живот, за да бъде с мен? Да ме избере пред жената, която обича и с която живее от години? Какво очаквах, когато се съгласих да бъдем заедно една нощ и след това всеки да поеме по пътя си? Очаквах да вляза уверено, ...