0
Всичко започна наесен. Въздухът беше наситен с тъгата, която предстоеше. Но тогава тя беше още щастие. Пролетта никак не беше близо, но се оказа прекрасна.
Странно е да говоря за тъга, пролет, аз нямам още 25, всичко се променя, животът е пред мен, и така нататък. Нали? Всичко е напред? Но това е тотално грешна гледна точка.
***
Имаше един период от детството ми, когато се усмихвах на порастването си с мисълта, че това ще ми донесе нещо ново. Може би хубаво. Определено неочаквано. И беше странно. Така и не ми се наложи да бързам да порасна. Още от малка възприемам живота като невероятно чудо, като нещо, което всеки ден ме прави щастлива. Разбира се, нещастието, тъгата, ужасът имат своето справедливо място, когато лоши неща се случват или има риск да се случат - което е налично като риск винаги, така че да погледнеш на света и от тази гледна точка е съвсем разумно.
Но нелепо необоснованото щастие е най-висшият идеал, към който може да се стреми вечно тревожният човек. Ако той го е пос ...