Той...
Едно момче...
Веднъж получило шанс... да стане Мъж.
Всичко, за което бе чувал, ставало реалност...
Отначало бил стеснителен и страхлив, да не загуби любовта на жената до себе си...
Кратък период и не след дълго се отдал на други, непознати жени, които дори не искал да вижда след това...
Изгубвал се...
Искал да показва сила и мощ с парите, които имал...
Но те са просто хартийки, които днес имаш, а утре - не!
Не осъзнавал какво прави...
Изчезвал човекът в него и се появявал един звяр - наранен, самотен и неудовлетворен...
Душата му умирала и не знаел как да се пребори с това...
Купувал коли, яхти, жени, но... самотата не изчезвала.
Липсвала му искренността на хората...
Отвсякъде бил лъган и използван.
Тогава осъзнал, че му трябва друго.
Трябва му промяна!
Тогава се появих аз!
С цялата си наивност и чисто сърце.
Раздадох му се цялата!
Превърнах се в неговото по-добро аз.
Давах му реални оценки за случващото се и го предпазвах от потенциалните грешки на внушените му представи за света...
Започна да се връща една дълго забравена усмивка.
Чувстваше се щастлив и сърцето му биеше - ОТНОВО!
Беше ми благодарен, че го връщах към живота, но... не беше достатъчно силен характер и в един момент се отдръпна.
Избяга от щастието...
Върна се към старите си навици и в един момент изчезна... Погуби се - ЗАВИНАГИ!
Винаги ще се сещам за това момче, защото то бе с добро сърце... И смятах, че има шанс да е щастлив, но уви, всеки решава сам за себе си.
Аз ли?
Аз продължих да търся изгубени души, на които да помагам...
© Михаела Михайлова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Предният ми коментар е незавършен, и пускам сега продължение:
– Мисля си, егоизмът го е обзел още в първите му седем години на тоя свят и какво да се направи – промяната май е невъзможна!
– Песимистично, нали ... , но Земята ни една!
– Да се огледаме как е при другите видове, разклонили се много по-отдавна от еволюцията – хищниците, те винаги са една крачка пред тези дето им служат за храна ... ...
– Мислих, мислих и стигнах до извода: Хомо-сапиенс се е усъвършенствал да се пази от хищниците, създавайки своя социална общност преодолявайки с разум атаката на хищниците, ... !
– Но сега, когато от неговата популация се ражда устойчива популация хищен хомо-сапиенс, как ще се справи?
– Това трябва да го мисли благородния хомо-сапиенс, той се опитва да облагородява хищния, но явно не успява – това драма ли е или трябва да го приеме за нормално?
– А може би малко агресия, за да има своебразно противодействие, равновесие ... или ... ...
– я, да питаме Хелзинксия к-т, -
– Четейки отначало – познато, си казвам, реално!
– По едно време – наивност, сигурно е временно!
– Но, бързо бях върнат в реалността – нормално!
– Е, накрая – обзе ме съмнение, вероятно еволюцията вече успешно е започнала да рои видовете.
– Като размислих си казах, да реалностите продължават – ще се затвърдят два вида хомо-сапиенс, генетично ще са различни, но как екологично ще съжителстват тези две популации.
– Дали няма да си поделят земната повърхност, защото явно е, че симбиозата между тях е невъзможна.
– Но, кой, къде?
– Единият креативен, човечен – той гради уюта в зеленото, подреденото, светлото.
– Другият консумативен, алчен, безчувствен – той в тъмното, и ... той не би искал някой друг да има своя територия, той би нахлувал в подреденото, за да краде от уюта! Но как да заживее там без да полага ежедневните усилия да възстановява изконсумираното?(до тук са 1000-та символа) -
Благодаря
-
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
По-предният ми коментар също е незавършен, и пускам ново продължение:
... - Хелзинкския комитет ли, та той май е от вида на хищния хомо-сапиенс!
Е? .....
..... или: Я, по-добре нека ни ядат, явно сме негодни - нали хищниците са регулатор, за да няма болни и негодни индивиди - време е да усъвършенстваме не вътревидовата, а междувидовата борба!
Явно, трябва да проумеем най-после това - иначе ще бъдем от тези, дето ще ни запишат в Червената книга ? Е? Изчезващ вид ли сме?