Jan 6, 2012, 10:02 AM

Той...

2K 0 5
1 min reading

Едно момче...

Веднъж получило шанс... да стане Мъж.

Всичко, за което бе чувал, ставало реалност...

Отначало бил стеснителен и страхлив, да не загуби любовта на жената до себе си...

Кратък период и не след дълго се отдал на други, непознати жени, които дори не искал да вижда след това...

Изгубвал се...

Искал да показва сила и мощ с парите, които имал...

Но те са просто хартийки, които днес имаш, а утре - не!

Не осъзнавал какво прави...

Изчезвал човекът в него и се появявал един звяр - наранен, самотен и неудовлетворен...

Душата му умирала и не знаел как да се пребори с това...

Купувал коли, яхти, жени, но... самотата не изчезвала.

Липсвала му искренността на хората...

Отвсякъде бил лъган и използван.

Тогава осъзнал, че му трябва друго.

Трябва му промяна!

Тогава се появих аз!

С цялата си наивност и чисто сърце.

Раздадох му се цялата!

Превърнах се в неговото по-добро аз.

Давах му реални оценки за случващото се и го предпазвах от потенциалните грешки на внушените му представи за света...

Започна да се връща една дълго забравена усмивка.

Чувстваше се щастлив и сърцето му биеше - ОТНОВО!

Беше ми благодарен, че го връщах към живота, но... не беше достатъчно силен характер и в един момент се отдръпна.

Избяга от щастието...

Върна се към старите си навици и в един момент изчезна... Погуби се - ЗАВИНАГИ!

Винаги ще се сещам за това момче, защото то бе с добро сърце... И смятах, че има шанс да е щастлив, но уви, всеки решава сам за себе си.

Аз ли?

Аз продължих да търся изгубени души, на които да помагам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • 15 мин
    По-предният ми коментар също е незавършен, и пускам ново продължение:
    ... - Хелзинкския комитет ли, та той май е от вида на хищния хомо-сапиенс!
    Е? .....

    ..... или: Я, по-добре нека ни ядат, явно сме негодни - нали хищниците са регулатор, за да няма болни и негодни индивиди - време е да усъвършенстваме не вътревидовата, а междувидовата борба!
    Явно, трябва да проумеем най-после това - иначе ще бъдем от тези, дето ще ни запишат в Червената книга ? Е? Изчезващ вид ли сме?
  • Предният ми коментар е незавършен, и пускам сега продължение:
    – Мисля си, егоизмът го е обзел още в първите му седем години на тоя свят и какво да се направи – промяната май е невъзможна!
    – Песимистично, нали ... , но Земята ни една!
    – Да се огледаме как е при другите видове, разклонили се много по-отдавна от еволюцията – хищниците, те винаги са една крачка пред тези дето им служат за храна ... ...
    – Мислих, мислих и стигнах до извода: Хомо-сапиенс се е усъвършенствал да се пази от хищниците, създавайки своя социална общност преодолявайки с разум атаката на хищниците, ... !
    – Но сега, когато от неговата популация се ражда устойчива популация хищен хомо-сапиенс, как ще се справи?
    – Това трябва да го мисли благородния хомо-сапиенс, той се опитва да облагородява хищния, но явно не успява – това драма ли е или трябва да го приеме за нормално?
    – А може би малко агресия, за да има своебразно противодействие, равновесие ... или ... ...
    – я, да питаме Хелзинксия к-т,
  • – Четейки отначало – познато, си казвам, реално!
    – По едно време – наивност, сигурно е временно!
    – Но, бързо бях върнат в реалността – нормално!
    – Е, накрая – обзе ме съмнение, вероятно еволюцията вече успешно е започнала да рои видовете.
    – Като размислих си казах, да реалностите продължават – ще се затвърдят два вида хомо-сапиенс, генетично ще са различни, но как екологично ще съжителстват тези две популации.
    – Дали няма да си поделят земната повърхност, защото явно е, че симбиозата между тях е невъзможна.
    – Но, кой, къде?
    – Единият креативен, човечен – той гради уюта в зеленото, подреденото, светлото.
    – Другият консумативен, алчен, безчувствен – той в тъмното, и ... той не би искал някой друг да има своя територия, той би нахлувал в подреденото, за да краде от уюта! Но как да заживее там без да полага ежедневните усилия да възстановява изконсумираното?(до тук са 1000-та символа)
  • Благодаря
  • Браво!

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...