Трепет...

Труден стана ми животът , от както завесата на любовта ме забули. Трудно стана
ми да дишам , да спя и да ЖИВЕЯ ! Всичко сиво ми се вижда вече , но зърна ли я
нея аз отново всичко лесно ми се вижда. Странно , дори не я познавам чак толкова
добре за да мога да говоря за любов , но пък нали си знаем , че най-хунавото
става неусетно и неочаквано. Може малко да я познавам , но е достатъчно за да
смея да твърдя , че е една наистина удивителна личност ! Трудно ми е да дишам ,
трудно ми е даже да напиша тези разбъркани редове с мисли .... трудно е да се
мисли за нещо друго ! Тя ( разбира се ) не подозира нищичко за тази моята любов.
Любов ? Вярно , това е много силна дума за да я нашища в този моя случай , но и
това , което чувствам не може да отстъпи. Стоя си аз сам самичък вкъщи и се чудя
" Къде сега ли си се дяна тя ? Дали въобще се сеща от време на време за моето
жалко съществуване ... " . Страхувам се от нея , от нейните чувства. Страх ме е
да й кажа какво изпитвам аз , не искам да бъда отблъснат за пореден път. Какъв
ми е проблема ? Не съм влюбчива персона ! Може би точно заради това се чувствам
и като малко беззащитно бебе .... споделя ли с нея тези мои мисли сигурно ще я
отблъсна. Друг е въпроса , че не знам дали тя самата не е влюбена в някого ,
дали си има приятел. Какво да сторя ? Вече допуснах редица грешки в миналото ,
иска ми се да кажа , че сега вече е недопустимо ! Но не мога , дори споделяйки
си чувствата може да се окаже голяма грешка ! ....БОЖЕ !!! Та аз дори я виждам
по-малко от 1 път седмично !!! НЕ , това е просто сън , ще се ощипя , ще се
събудя и както често става със сънищата .... ще съм го забравил ! Ех , де да
беше толкова лесно да забравя , да продължа нормалния си начин на живот. Който
ме погледне от страни ще ми рече " Какво чакаш ! Действай ! Нищо не губиш , може
само да спечелиш ! " . Аз пък бих отвърнал " Хей , та това съм аз ! Аз никога не
печеля ! Мога само да загубя ! Да я загубя дори като приятел !" . Дилема ....
обърках се аз , обърках сигурно и вас. Ирония ....