Труден стана ми животът , от както завесата на любовта ме забули. Трудно стана
ми да дишам , да спя и да ЖИВЕЯ ! Всичко сиво ми се вижда вече , но зърна ли я
нея аз отново всичко лесно ми се вижда. Странно , дори не я познавам чак толкова
добре за да мога да говоря за любов , но пък нали си знаем , че най-хунавото
става неусетно и неочаквано. Може малко да я познавам , но е достатъчно за да
смея да твърдя , че е една наистина удивителна личност ! Трудно ми е да дишам ,
трудно ми е даже да напиша тези разбъркани редове с мисли .... трудно е да се
мисли за нещо друго ! Тя ( разбира се ) не подозира нищичко за тази моята любов.
Любов ? Вярно , това е много силна дума за да я нашища в този моя случай , но и
това , което чувствам не може да отстъпи. Стоя си аз сам самичък вкъщи и се чудя
" Къде сега ли си се дяна тя ? Дали въобще се сеща от време на време за моето
жалко съществуване ... " . Страхувам се от нея , от нейните чувства. Страх ме е ...