„Тя – Свободата - се изгражда и руши
не на площадите, а в нашите души”
Аз ще се боря с живота, който ни ражда за свобода, а после страшно враждува с нея!
Ще се боря с хората! С онези, които просто по навик се опитват да заличат проблемите си чрез прекомерно украсяване на реалността. Погълнати от тази имагинерност обаче забравяме, че действителността е по-удивителна от измислицата, защото нашата реалност е свободата. А ако обликът на града са сградите и природата, то неговата цялост зависи от духовната му атмосфера - т.е. от жителите му, които все по-често придобиват една пълна безличност, тъй като са лишени от спомените си. Тук визирам не онези спомени, които отразяват лъжливия човешки свят във всичките му безогледно контрастиращи нюанси, а тези - искрените, които се съхраняват във всяко кътче на града и го превръщат в пъти по - скъпо и неповторимо от което и да е друго; единствените, които успяват да извикат непринудена усмивка. Христо Фотев не напразно възкликва няколкократно: „Не на ...