Не можах да разбера как допуснах те да влезнеш толкова надълбоко в моето сърце и сега, когато ти не си до мен, да не мога да те изтръгна от него... Сега, когато... когато теб те няма, за мен останаха красивите спомени и горчивите ми сълзи, които всяка вечер лея в безсилие и яд, че не мога да върна миналото, да променя настоящето, че не мога да те забравя. А сърцето ми крещи така силно, че без теб не може да живее, че без теб не може да продължава да бие. Как да му обясня, че няма да се върнеш... кажи ми как да го накарам да забрави всичко, свързано с теб, като и то, като малко дете, не може да приеме, че е възможно да загуби най-скъпото си нещо... но ти не си най-скъпото му нещо, ти... ти си жизнено важната част, без която не може, без която и аз не мога... ти си най-важният за мен... Какво не бих дала да върна всичко... Да можех да спра времето там, когато бяхме край водопадчето, когато ти и аз бяхме щастливи заедно... спомняш ли си... слънчевият и изпълнен с усмивки ден...
Ако имах п ...