Тъга
Не можах да разбера как допуснах те да влезнеш толкова надълбоко в моето сърце и сега, когато ти не си до мен, да не мога да те изтръгна от него... Сега, когато... когато теб те няма, за мен останаха красивите спомени и горчивите ми сълзи, които всяка вечер лея в безсилие и яд, че не мога да върна миналото, да променя настоящето, че не мога да те забравя. А сърцето ми крещи така силно, че без теб не може да живее, че без теб не може да продължава да бие. Как да му обясня, че няма да се върнеш... кажи ми как да го накарам да забрави всичко, свързано с теб, като и то, като малко дете, не може да приеме, че е възможно да загуби най-скъпото си нещо... но ти не си най-скъпото му нещо, ти... ти си жизнено важната част, без която не може, без която и аз не мога... ти си най-важният за мен... Какво не бих дала да върна всичко... Да можех да спра времето там, когато бяхме край водопадчето, когато ти и аз бяхме щастливи заедно... спомняш ли си... слънчевият и изпълнен с усмивки ден...
Ако имах право на едно желание... само на едно-единствено, ако имах само една възможност да си пожелая нещо, то... то щеше да е винаги да си до мен. Но вече не съм малко дете и не мога да вярвам, че съществуват златните рибки или добрите феи, които изпълняват желанията на послушните малчугани... Не... аз съм само една тъжна принцеса, която не знае какво да прави със своята трагична приказка... която само иска да е щастлива, обичана и да може да забрави сълзите, парещи така силно в душата й. Да се събуди и да си каже: Край, от сега нататък ме очакват само усмивки и щастливи мигове!
Иска ми се да мога да заключа сърцето си там, от където никой няма да може да открадне любовта ми повече. И сега от мъка си слагам черен воал, защото знам, че и сега всичко бих ти дала, всичко, което поискаш...И в очите ми набъбва сълзи, и стичат се спокойно по лицето ми. Небето се замъгли и то с мен за теб тъжи, дъждът навън вали и ми нашепва плачи, минават моите дни, изпълнени със сълзи. Сърцето ми кърви и ми казва умри. Нямам вече мечти, животът ми си ти...
"Да обичаш може да е най-якото чувство, но да накараш някой да те обича това е изкуство!"
© Ели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
6 от мен.Страхотно е!
-
тъжно
-
определено 6 !
-
Не можеш да накараш някой да те обича, можеш да му позволиш да го направи... И не е достатъчно дори всичко да даваш от себе си, ако няма кой да иска или да може да го приеме... Не се забравя, но се надживява...Толкова мечти чакат да бъдат повикани!
-
МНОГО,много е хубаво...БРАВО!!!!!
-
Да..и на мен ми хареса.. /6/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
