Умира ли душата? (изпит)
Въпрос 1: Умира ли душата?
Честно?! Не ме интересува! И да не искам, ще го разбера... някога (може скоро, може след години).
Въпрос 2: Защо търсим рая, чак след смъртта?
Защото е по-лесно...
Въпрос 3: А има ли го? Къде отиват душите на близките ни хора?
В рая, естествено!
Въпрос 4: А тези, на убийците на птици?... (не отговаряйте, риторичен въпрос)
Въпрос 5: Защо е по-лесно да дадем прошка на мъртвите? А не на живите...
Може би, защото тайно се надяваме да ни посрещнат усмихнати на вратата на Рая (горе на небето).
Или пък да кажат по някоя добра дума за нас... все пак на никой не му се гори в Ада (долу под земята), нали?!...
Въпрос 6: Мъртви ли са... мъртвите? А живи ли са... живите?
... не знам, но някой беше казал, че животът е за живите...
Моля, уточнете отговора си! Искате да ни кажете, че: днес (може би и утре, вдругиден и така... до края на света)
Тук, НА ЗЕМЯТА... ВСИЧКИ сме ГОРЕ, а ДОЛУ... са ТЕЗИ В ЗЕМЯТА!... (звучи правдоподобно и е доста оптимистично! Нещо в стила на: „Животът трябва да се изживее!", „Човек не трябва да спира да се бори!" и т.н...)
Или, че:
Тук, НА ЗЕМЯТА... ВСИЧКИ сме ДОЛУ, а ГОРЕ... са ТЕЗИ В ЗЕМЯТА!...
(което пък е по-логично, ако се замислим върху нещата, които се случват с нас и около нас)
Стига!!!... Спрете с тези въпроси!!!
Обърках се, вече... толкова много неизвестни има в уравнението „живот". Всеки трябва (и има правото) да ги търси по своя си начин...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Todos los derechos reservados
