"УСМИВКАТА НА ДУШАТА"
Стоя на прозореца и наблюдавам минувачите, техните лица, изражения и усмивки, опитвам се да уловя "усмивката на душата" им.
Ето минава... една душа. Незнайно защо се усмихва, а наоколо няма никой. Усмихва се на живота, топлото циганско лято, на пътя, който си е избрала...?!?! Дали е намерила правилния път? Вероятно! Та тя се усмихва!
А кой определя правилния път? - "УСМИВКАТА НА ДУШАТА"? Дали????
Стоя на прозореца и си мисля... има усмивка, значи има душа...