17 окт. 2008 г., 00:35

"Усмивката на душата"

Эссе

2.5K 0 0

"УСМИВКАТА НА ДУШАТА"

Стоя на прозореца и наблюдавам минувачите, техните лица, изражения и усмивки, опитвам се да уловя "усмивката на душата" им.
Ето минава... една душа. Незнайно защо се усмихва, а наоколо няма никой. Усмихва се на живота, топлото циганско лято, на пътя, който си е избрала...?!?! Дали е намерила правилния път? Вероятно! Та тя се усмихва!
А кой определя правилния път? - "УСМИВКАТА НА ДУШАТА"? Дали????
Стоя на прозореца и си мисля... има усмивка, значи има душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Эссе 2.3K 5.0

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Эссе 2.1K 5.0

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Эссе 1.6K 5.0

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Эссе 3.1K 5.0

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Эссе 3.2K 5.0

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Эссе 2K 4.5