В търсене на духа
Човешката душа е арена на сблъсък между между Свръх Аза /божественото/ и инстинктите му, между ангелската и демонската му същност, между порива му за добротворство и склонността му към насилие. Всеки, почти всеки човек таи в душата си и едното, и другото, но съотношението при всеки е различно. Творецът – писател, художник, композитор, актьор, режисьор…, търси в хората проявленията на божественото, на своя възвишен идеал за Човека. В мигове на усамотение разговаря с Богочовека, жадува да го срещне приземен, макар да знае, че съвършената душа не се превъплъщава в тленно тяло. Тя битува в ангелския свят и не е подвластна на реинкарнация.
Идеалът за Човещина се свързва с добросърдечието и милосърдието, с разбирането и прошката, с емпатията и умението за поддържане на хармонични взаимоотношения, с всеотдайността, верността …и.т.н. До края на земния си път творецът на изкуство вярва в съществуването на друга човешка душа, умиротворена и светла, която уважава свободата на другите и тяхното право на мисъл и действие. Умее да комуникира, без да създава конфликтни ситуации, не си позволява да превърне душата си в арена за противоборства. Той, Човекът в представите на твореца, не е роб на нищо и на никого. Той не е ничий господар, не е ничия жертва. Не си позволява да се отдава под аренда, нагърбвайки се с чужди проблеми и отговорности. Знае кой е, защо е тук, какво иска от живота, има си свои непоклатими хуманни ценности и съзидателни приоритети. Трудът е върховна ценност за него. Приема случващото се като необходимо, без да го оценява като добро или зло. Умее да се наслаждава на живота и всеки миг е обладан от чувството на благодарност, че е част от видимия свят. Познавате ли такива хора? Моят дядо беше такъв човек.
Според мен, най-близо до съвършенството, назовано от нас с различни понятия Бог, Аллах, Кришна, Йехова …, е човекът, който много е страдал, но болката не го е озлобила, а е облагородила и извисила душата му. Моят дядо беше останал сирак на 12 години, полуграмотен, но никога не го видях недоволен, разгневен, озлобен, отчаян. Не съм го чула никога да повишава тон или да псува някого или нещо. Всичко в живота беше постигнал благодарение на двете си ръце и знаеше цената на всичко, дори на трохата хляб.
На всеки в поредния му живот се спуска някаква беда или нещастие, малцина обаче успяват да ги превъзмогнат и да съхранят обичта в сърцата си, да са добри и любящи с другите, да преследват мечтите си, въпреки трудностите и препятствията, да останат свързани с Духа, с енергията, която циркулира в нашите тела и ум, докато сме живи. Духът е нещото, което всеки творец търси в душите на хората и в събитията от техния живот. После осмисля наблюдаваното, субективно го преживява и го пресъздава по свой си уникален начин в разказ, роман, стих, пиеса, песен ....
Не е ли илюзия вярата ни, че някъде съществува такъв Човек – почти богоподобен? А идеята за съществуването на Бог не е ли също илюзия? Кой е доказал Неговото съществуване? Или е доказал обратното, че Той не съществува. И … ето ти парадокс! Нетъждество между понятията /представите/ Дух и Бог. Идеята за Бог ограничава, рамкира неограничеността на духа, приземен в човешко тяло. Защо ли? Защото духът притежава свои неотменими, иманентни характеристики като динамика, нетленност, неопределеност, неограниченост, която индивидът преживява като постоянен и неудържим порив за свобода. Религиите и техните канони, а в обществото законът и моралът определят границите на позволената лична свобода, т. е. ограничават духа. Защо? – питам аз. И си отговарям: – Заради незавоюваната победа на човека над собствените му инстинкти. Ето защо човешката цивилизация изгражда своите религиозни пантеони. Безспорно е, че човечеството се е нуждаело и все още се нуждае от тях. Неограничената свобода на индивида в обществото често се проявява като безотговорност и зло. Излиза, че Смисълът, мъдростта е в мярата.
Най-мъдър е Творецът Вселенски. Везните му са безупречно точни. Прецизно мери, изкусно пипа и въздава на всеки според заслуженото. Мяра според мяра. Мразил си, ще те мразят. Обичал си, прощавал си, ще те обичат, ще ти простят. Да живееш с илюзията, че винаги ти си правият, че твоята истина е вездесъща, а останалите са глупаци, е проява на надуто Его. Илюзиите никога не раняват, не съкрушават душата, но замъгляват ума. Когато човек разруши доброволно, осъзнато и целенасочено Егото си, той придобива власт и над инстинктите си. Започва да се чувства свързан с другите като част от цялостта и илюзиите не са му нужни вече. Тогава какво остава? С какво може да се отъждестви човекът без инстинкти и илюзии, без Его? С Духа, естествено – нелокализирания, безграничния, свободния, съзидателния. Със силата, сътворила всичко видимо и невидимо за човешкото око.
Та, нещото, което си мислех след последните коментари в сайта под последните ми две публикувани творби беше това: „Можем ли да си останем човеци, малко или много грешни, все още небогоподобни, но стремящи се да разпознаем не Бога, а Духа в себе си – кванти, пиксели от вселенската съзидателна сила. Да се отъждествяваме с него – най-истинската ни, вечна същност – и никога да не забравяме, че творящ е духът, шестващ в любяща душа.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Материя и дух, Бог и душа, човек и разум – това са фундаментални понятия във философията, дискутирани от векове. Всяка епоха добавя нов щрих към тяхното разбиране и обяснение. Не мисля, че постигнатото познание до момента е крайно в тяхното тълкуване. Според мен, Духът е разгръщащият се Бог / Началният тласък/. Съгласна съм, г-н Станев, че Бог е в нас. Вселената е холограмна. Частицата съдържа в себе си цялото. Бог е навсякъде. Дали е материален? Според мен – да. Ако е „избухнала“ светлина с невъобразима скорост, има вълнов характер. Материята обаче може да съществува едновременно под формата на вълна и частица, физиците го доказаха. Приемам напълно идеята за триединството в християнството. Да, Пепи, без тяло, няма душа. Душата включва ред психични процеси, включително и интелекта. А за многото различни схващания за същността на Бог, мисля, всеки използва знанието в служба на някакви цели, някои от тях користни. Благодаря ви!
-
Имат зависимостите значение, разбира се, и най-често, когато вземат връх нуждите, променят всичко: и вродени и придобити инстинкти и рефлекси, навици, морал, контрлират живота на обсебения. ВНД - висша нервна дейност - научно доказано.
Стойчо - с теб. Да се прави разлика между дух и душа.
Кой е вселенският творец?
Защото бог не е един: над 80 официални религии има в света, а колко още секти и движенив. И има основни разлики между тях. Така че няма как един и същи бог да те учи, че земният живот трябва да се живее до край и да отхвърля самоубийстеото, а други да учи, че смъртта е вратата към Рая. -
Дано не изглеждам заядлив:"Бог е в нас"!
Грешката на редица философи-материалисти е,че представят Бог във физически(материален)аспект.
Когато скланяме да отделим(различим)Бог и Дух,това е процес на отъждествяване и отричане на Триединството на Вярата:Отец,Син и Светия Дух!
Исус Христос е Син Божи,който често погрешно е отъждествяван в по-широко тълкуване.
Тук в есето намирам много близост до съжденията на Николай Константинович Рьорих, който е Махариджа(Махатма) Велик руски хуманист и е кремиран в Индия...
"Никога не казвай,никога!"
Кой ще отрече заслужаващи доверието хуманисти като Петър Дънов,Махатма Ганди и философи от древността до наши дни като Адам Смит,Карл Маркс,Емануел Кант и техните съвременни и актуални до днес концепции за човека!?
Поздравления за написаното от Вас,г-жо Мазлум и дълбока почит и благодарност, че намерих място на страницата Ви!🙏 -
Сенд, благодаря ти за отделеното време, надявам се да не претендираш за адвокатска такса. Антоанета, най-сърдечно ти благодаря за неразбирането. Синтаксисът на сложно съставно и сложно смесено изречение се изучава чак в седми клас. В началния етап учениците пишат съчиненията си, като употребяват прости изречения и от време на време сложни съчинени изречения. Пепи, имам особени симпатии към теб, но ми е трудно да отговоря с 2,3 изречения на въпроса дали зависимостите имат връзка с човешките инстинкти и егоцентризма, затова днес публикувам една моя статия, в която подробно обяснявам причините за наркозависимостта. Но зависимостите човешки са много: алкохол, кариера, пари, работохолизъм, зависимост от човек, храна, суетата също е зависимост, но най-масовата зависимост, заменяща нормалното с илюзорното днес е виртуалната зависимост. Това е лично мое мнение. Без значение дали става въпрос за компютърни игри, за престой в "цветущи" сайтове, фейсбук, инстаграм, тик-ток и т.н. Благодаря ти!
-
Тъй, де! Всеки читател се мисли за правилен.
За един са най - важни зависимостите, за друг думите са много и са неразбираеми. Колкото читатели, толкова и мнения. Егото, приятелчета, е непропорционално на възможностите. В това е проблемът. Пишещите тук, може и да си мислят, че всяка драсната от тях дума е шедьовър, но на практика, възможностите им са доста скромни. Това е положението. Нека не се самозабравяме. -
Гюлсер, с цялото ми уважение към теб мога да кажа, че трудно разбрах есето ти. Прочетох го три пъти. Изреченията ти са дълги, с толкова много определения едно след друго, след което има запетая и следва друго изречение пак с много определения, докато си представя всичко губя смисъла на началото. Какво е Бог, Богочовек, Човек, Творец, Душа, Его, Дух ? Разминават се с моите определения.
"С какво може да се отъждестви човекът без инстинкти и илюзии, без Его? С Духа, естествено – нелокализирания, безграничния, свободния, съзидателния. Със силата, сътворила всичко видимо и невидимо за човешкото око."
Значи трябва да се стремим да сме човеци без инстинкти и илюзии, за да бъдем равни на Силата, сътворила всичко?
Не ми отговаряй, защото и коментарите на тези две последни твои творби, които прочетох, си ги написала в такъв неразбитаем стил. Не съм от хората, които коментират с много думи, без да кажат нищо. -
Не! На много хора им харесва да робуват на инстинктите си, защото това им доставя удоволствие. Храна, зависимости, секс са трите неща, които засищат мозъчния център на удоволствието. Дали съзнателно или не, човекът често става зависим, Не е до его. Много са факторите, които влияят върху поведението на хората. Ако беше толкова просто, нямаше да се избиваме помежду си.
-
Творящ дух в любяща душа, звучи прекрасно, но нереалистично. Реалистичното е рушащ дух в мразеща душа, за съжаление. И не, че съм черногледец, огледай се. В политиката, в ежедневието, в семейството... Имала си късмета, да израстнеш сред хора пълни с любов, в здравословна патриархална среда, в теб има една красива майчина благост и кротост, но животът не е такъв. Повечето хора са с огромно его, поставят себе си над всичко, обожествяват се, мислят се за единствено прави и правилни, не търпят чуждо мнение, налагат насилствено волята си.
Шарен е животът. Но между розите, има твърде много картофи. Трудно му е на човека, да остане човек, в съвременния свят.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
