Човешката душа е арена на сблъсък между между Свръх Аза /божественото/ и инстинктите му, между ангелската и демонската му същност, между порива му за добротворство и склонността му към насилие. Всеки, почти всеки човек таи в душата си и едното, и другото, но съотношението при всеки е различно. Творецът – писател, художник, композитор, актьор, режисьор…, търси в хората проявленията на божественото, на своя възвишен идеал за Човека. В мигове на усамотение разговаря с Богочовека, жадува да го срещне приземен, макар да знае, че съвършената душа не се превъплъщава в тленно тяло. Тя битува в ангелския свят и не е подвластна на реинкарнация.
Идеалът за Човещина се свързва с добросърдечието и милосърдието, с разбирането и прошката, с емпатията и умението за поддържане на хармонични взаимоотношения, с всеотдайността, верността …и.т.н. До края на земния си път творецът на изкуство вярва в съществуването на друга човешка душа, умиротворена и светла, която уважава свободата на другите и тяхното пр ...