Вече си ми чужда
Съсипа живота ми, отне детството ми, почерни дните ми. Не ми даде щастие, не ми даде сигурност, не ми даде избор. Гледаше ме как страдам, виждаше колко ме боли, но остана безразлична. Сякаш не си ми майка, а аз не сам ти дъщеря. Сякаш съм ти враг или съперница, или черна участ. Очерни цялото ми детство и ме изостави. Гледаше го как ме бие и пак остана безучастна. Мразех го заради болката, която ми причиняваше, но теб те мразех повече, защото ти му позволяваше. Избра него - изостави ме, явно си решила, че нямам нужда от теб. Но знай, ще дойде ден, когато наистина няма да си ми нужна. По твоя вина нямах детство, ти си виновна за болката и страха, които нося в себе си и , които не ми позволяват да живея. Съсипа ме, омаловажи ме, изостави ме, направи ме жалка и за самата мен. Благодаря ти единствено за това, че твоят избор ме направи по-зряла, по-силна, по-борбена и по-мотивирана да успея и да излекувам раните, които ти ми нанесе. Вече мога без теб, вече мога и сама. Преодолях липсата ти и вече не ме боли. Не чувствам болка когато ме лъжеш, нито когато с месеци не те виждам, нито когато не се обаждаш. Вече си ми чужда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефани Todos los derechos reservados
