Родена от ада, родена от болката.....тя идва.Пристъпва бавно към теб ,обгръща те с цялата си сила и ти си вече камък. Всичко това в за твое добро. Вкоченен си и не испитваш нищо. До съвсем скоро тя не беше нито част от това което прочетохте преди малко.До преди броени дни ничия чужда болка не и беше безразлична.Помагаше на всеки и се опитваше да направи добро на хората испаднали в безисходица..докато не разбра,че не може да помогне на самата себе си. Беше се превърнала в протеже на Дявола.Продала душата си само и само да получи поредната доза. Само за да опита от единственото нещо дало смисъл на живота и . Ада- родният и дом и болката- единственото чуство за нея,което по някакъв странен начун я зареждаше и окоражаваше. Само и единствено в погледа и можеш да познаеш,че в цялото и съществуване никога нищо хубаво и добро не и се бе случвало. Стоеейки на пейката тя непрекъснато гледаше в съседната пейка, на което имаше едно момиче и едно момче,та те се испиваха с поглед. От далече можеш да ...