Понякога грозното и красивото се преплитат пред очите ни. Притискат ни и ние се чудим дали да се насладим на красивото или да се борим с грозното. Но отминаваме всичко отвратително, мислим за сметките за ток, за новия сериал, за гадния шеф, за това колко много пари има по света, но не са наши. А не се сещаме за това колко много мъка има, колко много деца стоят и чакат изгрева, събирайки последни сили да издържат, копнеят за ласки и любов, търсят надежда там, където отдавна не е проблясвал слънчев лъч и въпреки това живеят. А ние се оплакваме за абсолютни глупости, умеем само да обиждаме и да нараняваме. Още не сме се научили да обичаме, но вече мразим!

 И все пак не всички сме такива. За щастие има и друг вид- те сякаш са чувствителни на всяка дума и усмивка, попиват околния свят и се опитват да изцелят всяка болка. За тях светът е като едно голямо дърво, което има най-разнообразни цветове. Но някои се борят за светлина и погубват другите. И дървото плаче за своите цветове, лишава от живот всяко клонче и сее смърт в красотата. Яд ме е за тези красиви цветове. Яд ме е, че всяко сантиментално искрено действие бива унищожено от завистници и глупци, от злоба и ненавист! Пропилявате живота си в мисли за облекло и пари, а покрай вас хората плачат, страдат, умират. Но какво толкова, нали сме модерни?!! Нали забравихме що е морал, по-лесно е да бъдем злобни, да не даваме любов на никого, да критикуваме, да обиждаме, да рушим, да убиваме… Да, но нас няма да пречупите! Ще си остана искрена и наивна, ще си дам живота за този глупав свят, който не ме обича, ще го дам за невинните, ще им помогна, ще им вдъхна вяра и ще ги накарам да продължават да се борят дори когато последната надежда е мъртва. Защото силата ни е в това, че колкото и да сме унизени, ще продължим! Колкото и да ни мразите, ще продължим да ви прощаваме, да ви обичаме, да ви пазим! А вие ще се научите, че да криеш себе си зад маска и  да отвръщаш на злото със зло няма да те направи по-щастлив. Просто ще нарани хората, които обичаш. Ще направи душата ти пустиня, ще те остави без изход, ще счупиш собственото си сърце…

Спри и виж света. Само за миг се огледай и ще видиш едни усмихнати очи, други, пълни с болка, едни гримирани и надменни, едни високомерни и в същото време уплашени, други, криещи нежна душа. Невероятна комбинация от емоции. Всички дишащи и виреещи покрай нас. Докато ние се тормозим, докато ние се чудим как да се справим, докато се лутаме в дъжда, докато си броим стотинки в магазина, докато слушаме разгневената пощенска служителка, докато слушаме разплакано дете и се ядосваме, че не можем да заспим. И всичко това става в една и съща минута. В следващите 5 ти можеш да промениш обстановката. Можеш да разсмееш разплаканото дете, да се усмихнеш и да заспиш, можеш да прегърнеш пощенската служителка, можеш да спреш да се тормозиш и да погледнеш слънцето през детските си очи.

                Знам, че е тежко да преодолееш спешните неща, да загърбиш себе си или данъците, срещата с нотариуса, посещението при директора и т.н. Но когато спреш и помогнеш на околния свят, когато дариш поне една усмивка, сърцето ти ще се стопли от прилив на любов. А в отсрещните очи ще видиш истинска благодарност и преданост. Несравнимо усещане! А утрешния ден ще дойде по-хубав и ще ти покаже, че си оставил светла диря в черния свят. Че си променил една душа, един живот, един свят!

Уморих се да се ядосвам заради фалша и лъжите, заради отношението на другите, заради безотговорността на институциите, заради злобата и незрялото поведение. Искам да покажа на низките личности, лишени от способността да чувстват, уплашени от вероятността да станат уязвими, че тук има хора, които всеки божи ден се борят със света, които падат и стават и нито за миг не показват слабост. И ако те нарекат добротата глупост, тогава нека всички бъдем глупаци, но щастливи такива. Когато съм уязвима се чувствам много по-жива отколкото ти, когато си сложил маска на надменно безразличие. Ние сме хора, ние сме братя и сме създадени с чувства, за да се пазим един друг, а не да се самоунищожаваме.

Знам, че сигурно сте чували тези думи хиляди пъти. Знам още, че болката няма да изчезне ако щракнеш с пръсти. Знам и че не съществуват добри феи или дядо Коледа. Но знам и че когато мама и най-добрите ми приятели вярват в мен, аз мога да победя пороците си, мога да свърша цялата уморителна работа, мога да си науча всичките уроци, мога да рисувам и да пиша стихотворения. Знам и че когато аз покажа на всички хора колко красиви души имат, колко е силна любовта в сърцата им, колко весели пламъчета има в очите им и как слънцето пресушава сълзите, а смехът лекува болести, те ще станат горди, силни и ще продължат през тъмния тунел, докато стигнат до едно по- добро място. И те нито за миг няма да изгубят надежда, защото това, което ще ги води, е една неугасима светлина вътре във всички нас!