Понякога грозното и красивото се преплитат пред очите ни. Притискат ни и ние се чудим дали да се насладим на красивото или да се борим с грозното. Но отминаваме всичко отвратително, мислим за сметките за ток, за новия сериал, за гадния шеф, за това колко много пари има по света, но не са наши. А не се сещаме за това колко много мъка има, колко много деца стоят и чакат изгрева, събирайки последни сили да издържат, копнеят за ласки и любов, търсят надежда там, където отдавна не е проблясвал слънчев лъч и въпреки това живеят. А ние се оплакваме за абсолютни глупости, умеем само да обиждаме и да нараняваме. Още не сме се научили да обичаме, но вече мразим!
И все пак не всички сме такива. За щастие има и друг вид- те сякаш са чувствителни на всяка дума и усмивка, попиват околния свят и се опитват да изцелят всяка болка. За тях светът е като едно голямо дърво, което има най-разнообразни цветове. Но някои се борят за светлина и погубват другите. И дървото плаче за своите цветове, лишава от жи ...