11 ago 2007, 20:59

Винаги трябва да те оприличават на някого!

  Ensayos
1.9K 0 4
1 мин за четене
 

      Винаги трябва да те оприличават на някого!

      Сякаш не може да си ти!

      Все ще се намери някои да каже: "Колко прилича на него, нали?". Постоянно трябва да се казват подобни неща, никога не може да си различен. Като се е почнало още от раждането ни: "Ох, има очите на мама, ама устенцата са на тати!". Все те дърпат към миналото! Намира се някой да те хване за краката и да те свлече надолу, под предлог, че още не си готов да покоряваш върхове! Че за това никой не е готов предварително! То си е в кръвта и става от самосебе си. А, забравих коронния номер, да ти кажат: "Дръж се подобаващо за възрастта си!". Че кой е написал правила за това как да се държим на определена възраст! Но ако има такъв човек, то и той е от онези индивиди, които все се опитват да напъхат всеки по-различен в рамките на приетото, на живота, в рамките на това, което им харесва. И на края ти лепват едно етикетче с име, за да влезеш в регистрите на човечеството. Само цена не са ни сложили, но и за това си има време. На вас не ви остава нищо друго, освен да чакате там, долу, да станете готови да покорявате върхове.

      А мен, колкото и да ме дърпат за краката, няма да се откажа, все трябва да има поне един проблем, нали няма идеални неща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някога Някъде Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има няколко идеи но като цяло скачаш тук и там...и незнам не може да събуди възмущение отвращение,ако щеш от света,а май това си искала.
  • Просто бъди себе си, без значение на колко си и на кого приличаш!
    Хареса ми есето ти!
  • Идеалните неща съществуват само във възклицанията ..
    Усеща се бунтарски стремеж, но на изказа ти нещо му липсва, въпреки почти отличната пунктуация. Мога да определя и да ти кажа, но не е тук мястото да задръствам пространството с дълги изречения. От мен - 4.
  • Само така!

Selección del editor

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...