Винаги трябва да те оприличават на някого!
Винаги трябва да те оприличават на някого!
Сякаш не може да си ти!
Все ще се намери някои да каже: "Колко прилича на него, нали?". Постоянно трябва да се казват подобни неща, никога не може да си различен. Като се е почнало още от раждането ни: "Ох, има очите на мама, ама устенцата са на тати!". Все те дърпат към миналото! Намира се някой да те хване за краката и да те свлече надолу, под предлог, че още не си готов да покоряваш върхове! Че за това никой не е готов предварително! То си е в кръвта и става от самосебе си. А, забравих коронния номер, да ти кажат: "Дръж се подобаващо за възрастта си!". Че кой е написал правила за това как да се държим на определена възраст! Но ако има такъв човек, то и той е от онези индивиди, които все се опитват да напъхат всеки по-различен в рамките на приетото, на живота, в рамките на това, което им харесва. И на края ти лепват едно етикетче с име, за да влезеш в регистрите на човечеството. Само цена не са ни сложили, но и за това си има време. На вас не ви остава нищо друго, освен да чакате там, долу, да станете готови да покорявате върхове.
А мен, колкото и да ме дърпат за краката, няма да се откажа, все трябва да има поне един проблем, нали няма идеални неща!
© Някога Някъде All rights reserved.
