28 may 2006, 17:02

Все божи христиени...

  Ensayos
1.6K 0 2
1 мин за четене
                           Един от най-популярните разкази на Иван Вазов сред българския народ е "Иде ли". Той се ражда повреме на посещението на автора му при Пирот и Цариброд, където се води Сребско-българската война от 1885 година. Там той се среща лице в лице със смъртта на българи и сърби.
          Героинята в този разказ, баба Цена, е обикновена жена, българка, християнка, но и майка. Когато вижда пленените сръбски войници възкликва:"Все божи христиени... ами защо ли се биха..."
         Този майчин възглас изразява идеята й за ненужност на войната, за нейната неестественост и безмисленост - няма причина, която да оправдае, която да осмисли човешките страдания и жертви между два славянски и християнски народи! Нима всички не са равни в страданието, в скръбта, в болката, в смъртта! Да! Нима хората не се раждат за живот, за щастие, а умират в братоубийствена война, заради интересите на чужди сили! Защо се пролива тази кръв? Какво печелят и едните, и другите? Как една обикножена жена го проумява? Как нейното сърце може да откликне така? Нима за политически и държавни  интереси трябва да се лее кръв?! Не!
         Разказът "Иде ли" и баба Цена ни представят болката, мъката и нещастието по време на война.
         Християнката, българката Цена, прави своя извод за смисъла на войната от 1885 година. Смисъл, който трябва вечно да се помни! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...