Един от най-популярните разкази на Иван Вазов сред българския народ е "Иде ли". Той се ражда повреме на посещението на автора му при Пирот и Цариброд, където се води Сребско-българската война от 1885 година. Там той се среща лице в лице със смъртта на българи и сърби.
          Героинята в този разказ, баба Цена, е обикновена жена, българка, християнка, но и майка. Когато вижда пленените сръбски войници възкликва:"Все божи христиени... ами защо ли се биха..."
         Този майчин възглас изразява идеята й за ненужност на войната, за нейната неестественост и безмисленост - няма причина, която да оправдае, която да осмисли човешките страдания и жертви между два славянски и християнски народи! Нима всички не са равни в страданието, в скръбта, в болката, в смъртта! Да! Нима хората не се раждат за живот, за щастие, а умират в братоубийствена война, заради интересите на чужди сили! Защо се пролива тази кръв? Какво печелят и едните, и другите? Как една обикножена жена го проумява? Как нейното сърце може да откликне така? Нима за политически и държавни  интереси трябва да се лее кръв?! Не!
         Разказът "Иде ли" и баба Цена ни представят болката, мъката и нещастието по време на война.
         Християнката, българката Цена, прави своя извод за смисъла на войната от 1885 година. Смисъл, който трябва вечно да се помни!