Вярно с оригинала! Или... искаме ли да сме други?
„Разберете на коя отчаяна съпруга приличате?”; „Коя поп-фолк звезда си?” Дали си Кари, Саманта, Шарлот или Миранда... Всички сме виждали тези въпроси, последвани от тест, който да ни определи или, по-точно, да ни оприличи. Защо? Защо искаме да приличаме на някого? Актьор, певец или пък измислена филмова героиня?
Всеки от нас го прави. Дори и несъзнателно. И когато резултатът съвпада с желанието ни: О, какво щастие!
Да имаш идол, някого, на когото се възхищаваш – в това няма нищо лошо. Но да искаш да си негово подобие, това като че ли е прекалено. Добре, ще си направим косата в желания цвят, ще се облечем като него, дори ще си сложим и цветни лещи. Това е лесно. Лесно е и да имитираме позите, жестовете, мимиките – с малко актьорско майсторство! Трудното е след това – кои ще станем, в какво ще се превърнем? Дори и да сме излезли като от цветен ксерокс ще сме само едни жалки подобия. Карикатури. А как ще разберем какво да мислим и чувстваме? И като сложим цветните лещи ще променим ли начина, по който виждаме и възприемаме нещата?
Не е трудно да имитираш някого. Но в състезанието да се оприличаваме на него, всъщност се обезличаваме... напълно. Гледаме филм или сериал, виждаме черта от характера, която притежаваме или искаме да притежаваме и вече сме... да речем Кари! Дали всички, които са имали по един Тузар или водят рубрика във вестник, са Кари? Всички адвокати, или които имат деца, са Миранда? А колко Саманти има?...
Във всяка от нас има по нещо от всички тях, но това не означава, че трябва да се наричаме с техните имена. Със сигурност има отражение върху нас всеки един характер, който ни е направил впечатление...
Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен.
А може би някъде, някой иска аз да съм неговият оригинал?!
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Приятели, благодаря, че ме подкрепяте! Поздрави!
-
Много ми хареса есето ти!
-
Кумирът е пагубен и за този който си го създава и за издигнатия в култ, поздрав!
-
Мими, още едно пркрасно есе.Няма нкакво съмнение,че с изразената от теб позиция са съгласни много хора. Споделям отговора, който даваш на финала "Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен." С обич! Дими
-
"Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен."
Абсолютно!!!
-
Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен.
А може би някъде, някой иска аз да съм неговият оригинал?! -
Благодаря, приятели! Надявам се да остана себе си и ви пожелавам да бъдете себе си! Поздрави!
-
Поздрав! Трябва да има повече хора като теб, верни на себе си
-
Поздрав за произведението! Чудесна тема отново поставяш. Наистина замисляш! Най-важното е да бъдем себе си, независимо че не сме фолк-звезди или манекенки. Защото уникалността понякога се крие под най-обикновената обикновеност.
-
Сълза е дущата ми, Марийо, изтрий я...Поздрав!
-
Замислих се... аз коя съм... , но важното е , че ми хареса написаното от теб! И то много!
-
А може-би си неповторима? Харесвам начина ти на писане, Мария. За мен беше чест да прочета това есе.
-
Поздравления!
-
Поздрав!
-
А ти си...себе си! Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
