FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
121 1176
Sep 22, 2009, 11:56 PM

Вярно с оригинала! Или... искаме ли да сме други? 

  Essays » Personal
1914 0 15
1 мин reading

„Разберете на коя отчаяна съпруга приличате?”;  „Коя поп-фолк звезда си?” Дали си Кари, Саманта, Шарлот или Миранда... Всички сме виждали тези въпроси, последвани от тест, който да ни определи или, по-точно, да ни оприличи. Защо? Защо искаме да приличаме на някого? Актьор, певец или пък измислена филмова героиня?

Всеки от нас го прави. Дори и несъзнателно. И когато резултатът съвпада с желанието ни: О, какво щастие! 

Да имаш идол, някого, на когото се възхищаваш – в това няма нищо лошо. Но да искаш да си негово подобие, това като че ли е прекалено. Добре, ще си направим косата в желания цвят, ще се облечем като него, дори ще си сложим и цветни лещи. Това е лесно. Лесно е и да имитираме позите, жестовете, мимиките – с малко актьорско майсторство! Трудното е след това – кои ще станем, в какво ще се превърнем? Дори и да сме излезли като от цветен ксерокс ще сме само едни жалки подобия. Карикатури. А как ще разберем какво да мислим и чувстваме? И като сложим цветните лещи ще променим ли начина, по който виждаме и възприемаме нещата?

Не е трудно да имитираш някого. Но в състезанието да се оприличаваме на него, всъщност се обезличаваме... напълно. Гледаме филм или сериал, виждаме черта от характера, която притежаваме или искаме да притежаваме и вече сме... да речем Кари! Дали всички, които са имали по един Тузар или водят рубрика във вестник, са Кари? Всички адвокати, или които имат деца, са Миранда? А колко Саманти има?...

Във всяка от нас има по нещо от всички тях, но това не означава, че трябва да се наричаме с техните имена. Със сигурност има отражение върху нас всеки един характер, който ни е направил впечатление...

  Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен.

 А може би някъде, някой иска аз да съм неговият оригинал?!

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Приятели, благодаря, че ме подкрепяте! Поздрави!
  • Много ми хареса есето ти!
  • Кумирът е пагубен и за този който си го създава и за издигнатия в култ, поздрав!
  • Мими, още едно пркрасно есе.Няма нкакво съмнение,че с изразената от теб позиция са съгласни много хора. Споделям отговора, който даваш на финала "Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен." С обич! Дими
  • "Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен."

    Абсолютно!!!
  • Но знам със сигурност - искам да съм себе си – с всички недостатъци и предимства. И, като се погледна в огледалото, да виждам оригиналната мен.
    А може би някъде, някой иска аз да съм неговият оригинал?!
  • Благодаря, приятели! Надявам се да остана себе си и ви пожелавам да бъдете себе си! Поздрави!
  • Поздрав! Трябва да има повече хора като теб, верни на себе си
  • Поздрав за произведението! Чудесна тема отново поставяш. Наистина замисляш! Най-важното е да бъдем себе си, независимо че не сме фолк-звезди или манекенки. Защото уникалността понякога се крие под най-обикновената обикновеност.
  • Сълза е дущата ми, Марийо, изтрий я...Поздрав!
  • Замислих се... аз коя съм... , но важното е , че ми хареса написаното от теб! И то много!
  • А може-би си неповторима? Харесвам начина ти на писане, Мария. За мен беше чест да прочета това есе.

  • Поздравления!
  • Поздрав!
  • А ти си...себе си! Поздравления!
Random works
: ??:??