„Разберете на коя отчаяна съпруга приличате?”; „Коя поп-фолк звезда си?” Дали си Кари, Саманта, Шарлот или Миранда... Всички сме виждали тези въпроси, последвани от тест, който да ни определи или, по-точно, да ни оприличи. Защо? Защо искаме да приличаме на някого? Актьор, певец или пък измислена филмова героиня?
Всеки от нас го прави. Дори и несъзнателно. И когато резултатът съвпада с желанието ни: О, какво щастие!
Да имаш идол, някого, на когото се възхищаваш – в това няма нищо лошо. Но да искаш да си негово подобие, това като че ли е прекалено. Добре, ще си направим косата в желания цвят, ще се облечем като него, дори ще си сложим и цветни лещи. Това е лесно. Лесно е и да имитираме позите, жестовете, мимиките – с малко актьорско майсторство! Трудното е след това – кои ще станем, в какво ще се превърнем? Дори и да сме излезли като от цветен ксерокс ще сме само едни жалки подобия. Карикатури. А как ще разберем какво да мислим и чувстваме? И като сложим цветните лещи ще променим ли начи ...