Бях в девети клас. Годината беше 1989-та. Помним я повечето от нас - със словото на другаря Тодор Живков, в което си подава оставката. Бях си пред телевизора в този момент и седях и гледах тъпо, щото това просто не можеше да е истина! Вече не си спомням тогава даваха ли Алф, но очаквах някой да ме побутне и да каже: "Хе-хе-хеее... майтап, бе, Уилииии!"... А то си беше Голата истина. И запяха Скорпиънс "Вятърът на промяната" и ние вярвахме, вярвахме, че шъ съ оправим, заедно с Ку-ку предаването на Камен-Во, на Слави Трифонов, Марта и другите...
Затърколиха се странни години - на смут, на идеали, на безхаберие и страсти. Вълчи времена - опасни, зли! До вчера се криехме зад пердетата на прозорците на къщите си, и по улиците нямаше явни следи, нито във вестниците, от някакво престъпление! Живеехме зад Желязната завеса на дезинформацията, под стъклен похлупак, и понякога само някой от нас започваше да продънва с юмруци стените на похлупака! Ах, защо се пъчи този, горко му, ето, ние тук така ...