Усещане, че искам да се извикам толкова силно, че да ме чуят вълците в Канада.
понякога нареждам пъзела на живота си и виждам косми в кал, мръсотия, влакна, всякакви улики
от моя съдбовния си теч, които артефакти тъй ме предизвикват да заобичвам чистотата, но не онази кухата
на онзи дебил дето си купи книга на Криско пред мен, дет' ще я сложи до другите 15 книги на библиотечката си в жилището му, което винаги е чисто,
просто щото няма кой знае какво в него, особено сега с тези плоски плазми колко пространство се отваря.
Не от тази чистота, а от тази, която превръща хаоса в хармония, анархичното изобилие в приказен пейзаж от 1000 листа
по дървета, които не стоят обаче разхвърляно като партакеши.
А стоят красиво и потъваш в мека дълбочина, където може да се разтвориш и да дишаш разцъфтяващ.
вървя из града и си мисля, гледай сега какво нещо е щастието.
(Калъфи в магазини за калъфи за телефони. Заложници в заложни къщи.)
Ти си щастлив харчиш пари за вещи и изживявания, а зад тези вещи и па ...