Единственият човек който никога няма да те разочарова е този който сам измислиш в собственото си въображение. Може би децата всъщност трябва да се насърчават да имат "въображаеми приятели", защото "реални", не значи непременно "истински". И може би единствените приятели, които ще останат с тях през годините да ги подкрепят, са именно те - "въображаемите". Защо ли изобщо хората продължават да се заблуждават, че за тях може да съществува такова нещо като "реално"? След като в крайна сметка, целият им свят, е просто тяхната собствена представа. По-добре да изградиш представа, дори и "въображаема", върху вярата в нещо истинско за теб самият, отколкото да се ограничиш в представа за тривиалната житейска "реалност". Може би страхът от това да "фантазираме", идва от усещането, че все по-малко би ни се искало да "живеем" в "реалния" свят. "Живеенето", би се превърнало единствено в средство, за изкупление на собствените ни недостатъци, нужди, карма, каквото реално то най-вероятно и представлява ...