Вярвате ли ми или пък не, но светът около нас е пропит от мръсотия. Глобалната мизерия е разперила пипала като слузест октопод и прониква до всяко късче от нашия бит... Тя е около и вътре в нас... Тя е навсякъде и във всичко, но ние толкова сме привикнали с нея, че дори когато я забележим я възприемаме като нещо странично, което не ни засяга... Като една кофа с боклук в която хвърляме отпадъците си и бягаме, като се мъчим да я забравим веднага...
Бягството от проблемите е напълно човешка реакция, но тук възниква въпросът - Можем ли да избягаме от себе си?
Сега си представете, че всеки човек е една къща, дом, а конкретно Вие, ако сте със свръх его бъдете например палат, сарай, дворец... Отвън сте лъскави. покрити с мрамор, украсени с прекрасни статуи, с красив двор и басейн в него. Отвътре стаите Ви са пълни със светлина, чудесни мебели, техника от най-последен модел, но... Май забравихме нещо...
Без какво не може да съществува един съвременен дом? Сетихте ли се? Ако не сте, ще Ви дам ж ...