За една любов

Един летен ден през 2010 година преди да се заема със ежедневните си задължения, както всеки ден, си проверявах електронната поща и профилите във социалните мрежи и точно тогава нещата щяха да се променят, при получената покана за приятелство от... приех я, и от тогава толкова бързо се случиха нещата, че понякога се питам дали там не сгрешихме, но пак повтарям, всичко се промени. Без да сме се срещали, я харесах страшно много и тя мен, започнахме да си пишем често, допаднахме си и  и реших да не губя време и възможност и предложих да се видим, да станем и нещо повече от приятели, да бъде момичето до мен, моята половинка в живота и до днес не съжалявам за избора, защото не се срещат такива хора, колкото и време да мине, не съм сигурен че мога да я забравя и преживея, защото някак си любовта е нещо силно и не може да се забрави и съм сигурен, че тя е била определения за мен човек, но както се случва в живота, видят ли нещо красиво, и двама влюбени, защото това си личи и не може да се скрие за съжаление, хората започват да правят опити да съсипят всичко, за съжаление и при мен, и при нея, се намираха такива хора, макар и да не се познаваха, се съюзиха и съсипаха всичко между нас, след случилото се, нещо в мен се пречупи, тъй като възлагах  много надежди че ще сме заедно завинаги, звучи хубаво да си с някого завинаги, и щеше да става по - хубаво в реалността, също като в мечтите. Но колкото и да се опитвах, не можах да запазя връзката ни, въпреки опитите които направих, знам че чувствата й към мен не са си отишли и знам, че един ден, в който осъзнае какво съм изпитвал и продължава да е същото, ще се върне и отново ще бъдем заедно. И за да обобщя всичко написано и що за човек е... "Когато срещнеш ангел, не го отпращаш така лесно".

Обичам те, Д.

С