12 янв. 2014 г., 19:32  

За една любов

2.2K 0 1
1 мин за четене

Един летен ден през 2010 година преди да се заема със ежедневните си задължения, както всеки ден, си проверявах електронната поща и профилите във социалните мрежи и точно тогава нещата щяха да се променят, при получената покана за приятелство от... приех я, и от тогава толкова бързо се случиха нещата, че понякога се питам дали там не сгрешихме, но пак повтарям, всичко се промени. Без да сме се срещали, я харесах страшно много и тя мен, започнахме да си пишем често, допаднахме си и  и реших да не губя време и възможност и предложих да се видим, да станем и нещо повече от приятели, да бъде момичето до мен, моята половинка в живота и до днес не съжалявам за избора, защото не се срещат такива хора, колкото и време да мине, не съм сигурен че мога да я забравя и преживея, защото някак си любовта е нещо силно и не може да се забрави и съм сигурен, че тя е била определения за мен човек, но както се случва в живота, видят ли нещо красиво, и двама влюбени, защото това си личи и не може да се скрие за съжаление, хората започват да правят опити да съсипят всичко, за съжаление и при мен, и при нея, се намираха такива хора, макар и да не се познаваха, се съюзиха и съсипаха всичко между нас, след случилото се, нещо в мен се пречупи, тъй като възлагах  много надежди че ще сме заедно завинаги, звучи хубаво да си с някого завинаги, и щеше да става по - хубаво в реалността, също като в мечтите. Но колкото и да се опитвах, не можах да запазя връзката ни, въпреки опитите които направих, знам че чувствата й към мен не са си отишли и знам, че един ден, в който осъзнае какво съм изпитвал и продължава да е същото, ще се върне и отново ще бъдем заедно. И за да обобщя всичко написано и що за човек е... "Когато срещнеш ангел, не го отпращаш така лесно".

Обичам те, Д.

С

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре би било да разделиш второто изречение на по-малки, прекалено е дълго.

Выбор редактора

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...