Да правиш реклама на гнева е също като да ходиш по острието на бръснача.
И въпреки това аз ще си позволя да я направя днес. Защото социумът толкова ни е натъпкал до козирката с фалшиви мнения и щамповани фрази кое е добро и кое - лошо, та ми иде да си избера една особено любима щампа, да я сритам хууубавичко и да си я ритам по целия път до бунището, да я паркирам там с един финален ритник и да плюя отгоре ù, а сетне да запаля проклетото бунище.
Агресивно ли ви звучи? Много се радвам. Все пак рекламирам продукт. Противно на повечето рекламирани боклуци обаче, този се оказва качествен. Макар и едва след като обелиш агресивната му опаковка.
Едно време (отдавна, наистина) бях много гневен човек. До степен, в която съм наранявала физически. И другите, и себе си. От гняв. Тогава обаче бях невръстен тийнейджър, нямах достатъчно акъл в главата да тръгвам да си изяснявам мотиви и да правя причинно-следствен анализ, а околните винаги бяха твърде заети, за да тръгнат да се занимават с някакво ядо ...