ЗА или ПРОТИВ „единствените приятели”?
Една мъдра мисъл гласи: „Приятел е този, който остава с теб до края”. Добре, ама в този живот – преизпълнен с лъжи, лицемерие и гнусотия, колко неща остават с теб? Че и до края? Когато вървиш напред и се бориш за оцеляване /защото днес, ако не се бориш за себе си, си просто загубен/ получаваш много удари – в носа, в гърба... навсякъде. Повечето от тях са нанесени не от някой друг, а от този, който свято си наричал „приятел”... Тъжно е, ама си е така. Сигурно и на вас ви се е случвало? Как няма – то на всеки човек по света, рано или късно, му се случва да бъде предаден от „най-добрия” си приятел... Като заразна епидемия е... Като че ли днес приятелството не значи да има на кого да разчиташ и да се доверяваш, а просто... да има кого да използваш, да стъпчеш, да смачкаш, да нараниш, да прецакаш... ето такива – все „приятни”, „възвишени” неща.... Да, днес нещата не са такива, каквито изглеждат... Да, знам, че ви се иска да греша, ама... Положението е ...