27 nov 2025, 22:35

За известността и дребнодушието

138 0 2
1 мин за четене

В нашето общество от години се наблюдава една особена глупост- някаква вродена склонност да се трупаме около „големците“, да се умилкваме около известните, а също и онези, от които имаме полза, да им целуваме ръка като на болярин, сякаш тяхната сянка е по-ценна от човека до нас. Това стадно преклонение пред всеки, който се е добрал до слава, е толкова вкоренено, че понякога прилича на народопсихологичен недъг. Българинът често гледа на своя съсед с пренебрежение, но щом види „звезда“-омеква, разтапя се и забравя кой е, откъде е и кой стои до него.

 

Ганьовската душевност е като вечно наведен врат- пред силния лази, а пред своя си размахва мускули. В това огледало виждаме не само героя на Алеко, но и мнозина наши съвременници, готови за снимка с известен, но не и за добра дума към собствения си брат.

 

Подобно поведение не е ново. Още в „Чичовци“ Вазов осмива дребнодушието, раболепието и вечната готовност на българина да се кланя там, където смята, че ще получи облага. Героите му се делят, ежат, сплетничат, но щом се появи някой по-високопоставен- изведнъж всичко утихва, гръбнакът омеква като стар ремък, а речта се превръща в сладникава и кротка. Не е трудно да открием същото и днес: хора, които се правят на „важни“ пред своите, но се превръщат в послушни агънца пред публичните фигури.

 

Тази нагласа- да слагаме чуждите с приоритет, а своите да мачкаме е една от най-горчивите рани на българската нравственост. Тя прави народа разпокъсан, склонен към завист към ближния и сляпо възхищение към някой, когото дори не познава. Но какво друго може да се очаква от общество, в което славата е почитана повече от честта, а „важните“ хора получават поклон до земята, докато истински стойностните остават незабелязани?

 

Докато не се отучим от това робско преклонение пред „великите“ и не започнем да ценим онези, които ги наистина ги е грижа за нас, ние ще останем в омагьосания кръг на ганьовщината и чичовската дребнавост. Народ се крепи не от снимки с известни личности, а от уважение помежду си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Беленска Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • "заместника на секретарката на селския кмет" - браво Жоре, иначе тази българска черта няма да изчезне...май!
  • Всъщност навред по света известните си имат фен-база, която ги величае и блее хорово пред тях...
    Типичното българско за мен лично е, че много наши сънародници постъпват така пред хора, които са далеч от всяка светлина и известност, но претежават някаква минимална власт - примерно, заместникът на секретарката на селския кмет. С идеята за някаква бъдеща облага, мнозина се влачат безграбначно пред подобни личности, което си е вече гротеско и трагико-комично.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...