Любовта започва, като желание за сетивно възприемане на човека и зъвършва в желание за отказване от индивидуалното в полза на дуалното, на създаването на нов живот от две цялости, зависими една от друга.
Пътят към блаженството.
Манията или обсесията е желание за реализиране на едно илюзорно-трансцендентно отражение на другия. Отражение родено в страдание и обоготворено, с цел оправдаване на неблагополучието и разочарованието, като желанието по другия не намалява, а се пренася към идолизираната представа, плод на болно съзнание. При манията вниманието не е съсредоточено върху цялото, а върху собственото - върху това, което искаме другият да бъде, за да удовлетвори особените ни емоционални потребности.
Романтизмът величае манията, представяйки я за най-откровената любов, но стремежът към тази “откровена любов”, неизбежно води до невъзможност за искрено взаимоотношение и имплицитното му вътрешно задоволство. Романтизмът стига до превъзнасяне на естеството на любовта, защото, на пръв поглед неприсъщо за него, се опитва да я вмести в пространството на рациото.
Любовта може да просъществува такава, каквато трябва да бъде - искрена, утешаваща и обнадеждаваща, вдъхновяваща и ощастливяваща, когато човек спре да застава на пътя на вроденото ѝ развитие с пара-разумните си идеи.
© Филип Филипов Todos los derechos reservados