Филип
64 el resultado
Какво прави през онези три дни,
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...
  15 
Защо все още,
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти, ...
  18 
Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...
  38 
Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет - ...
  65 
Привечер минах по една от по-тесните улички
в центъра, под Гурко. Осветяваха я само коледните лампички на едно заведение,
на което досега не бях обръщал внимание. Светлината стигаше до края на тротоара пред заведението, където стояха двама млади, прегърнати. Сигурно двойка. Помислих си, че ако се мр ...
  104 
Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...
  81 
***
Любовта е егоистична,
когато не обичаш себе си.
  71 
Полузаспали, когато сме будни,
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...
  108 
Способността на човек да се саморазрушава най-силно го отделя от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
  116 
Нощите наказват ме,
съзнанието галопира,
докъде се разпростира
капана на суетата?
Заспах, докато със твоя глас ...
  109 
Тук почива този, които се бори
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
  85 
Днес е ден специален
за мен и други двама,
те са те сътворили,
за да бъдеш мойта дама.
Днес преди години ...
  115 
Кога вдъхновението се превръща в кражба? Когато не е написано от кое произведение са заети вдъхновяващите стихове, дори и да е толкова оченабождащо от къде са заети, че ако авторът е целял да ги представи за свои, то трябва да е най-глупавият плагиат? Не е ли пределно ясно кога едни стихове са плаги ...
  568  53 
Обичам те,
но трябва да те пусна.
Ти си всичко, от което имам нужда,
но не си това, което искам.
Обичам те, ...
  135 
Какво означава да бъдеш мъж? Колко от нас съвсем честно могат да кажат „аз съм мъж“? Не съм възпитаван от баща. Мъжката фигура в живота ми е дядо ми. Възпитаван съм от от него, баба ми и майка ми. Може би са се справили добре, поне така изглежда щом направя съпоставка с други съполовници. Дядо ми ка ...
  219  10 
Червено цвете ще откъсна
в ръцете крехки да ѝ сложа,
бяло цвете чисто и невръстно
в косите нежни ще положа.
В очите ѝ ще плувам, ...
  142 
В този град, в който
неоновият дъжд късно през нощта
придава зеленикав оттенък
на посивялата брада
на дрипавия Дядо Коледа ...
  153 
Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...
  133 
Ако продължа да се лъжа,
ще забравя, че не мога да обичам друга.
Искам да се излъжа,
защото ако продължа
да те оправдавам, ще се заблудя, ...
  153 
Котките.
Разни идеали плащат години наред,
за да видят Котките.
Пиесата на живота.
Извън театъра е толкова красиво. ...
  116 
***
Най-добър приятел съм на
живите сенки в небето,
отражения на минали дни -
нито разврат
нито пошлост ...
  110 
Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...
  137 
Каза ми -
ще ми липсваш.
Господи, сега като се замисля,
който и да ми го беше казал,
нямаше да ме афектира така. ...
  142 
...Tu me manques
Ние сме просто
склонни към самоубийство деца,
които казват на други
склонни към самоубийство деца, ...
  137 
Беше ревност,
вече е себеомраза,
тъжният проблясък в очите
блести дори когато се смея,
очакванията се срутиха, ...
  141 
В тази нощ изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак при границата край браздата
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...
  147 
Бих те преживявал
отново и отново
до сетния си дъх,
хапчетата не помагат,
разяждат, ...
  117 
Помня, в една от нощните утопии на София, познах страстта към живота в острия ѝ поглед, толкова перфектно съчетан с безчувствено пронизващите отдавна изгасналата тръпка в стомаха ми скули. Помня, в очите ми нейният живот бе – филмова звезда. От търсещата някой да я издърпа от дебрите на себепокушени ...
  91 
Защо бе хора, питам, защо?
Защо се случва така,
никой ли няма да спре
тази вечна злокобна
отровна съдба? ...
  111 
Свири, гайдарю, свири!
Свири, нищо че не
разбират твойта песен.
Свири, аз ще слушам,
недей да спираш твойта песен.
  88 
Ще се случи ли отново - не знам,
дали наистина било е така - не искам и да зная,
сред тълпата позорно безгрижна
и зверски суетна,
замрази ума ми една мисъл далечна. ...
  116 
Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...
  194 
През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...
  131 
Чета драма - вместо разговор с Бога,
се води разговор Бог знае с кого.
Чета комедия - смехурковци или смехулници?
Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
  252 
Сбогом.
Знаеш, че не нарушавам
обещанията си...
не искам да те нараня,
но имам нужда ...
  154 
Сън, чийто сюжет е скучно
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...
  111 
Помниш ли,
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка, ...
  161 
Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...
  125 
Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...
  279 
Танцуваме. Губя представа,
няма пространство, няма време...
Като че ли кръвта ми се размива,
тече във грешните, във твоите вени.
Ах, нашият интимен, ревностен танц. ...
  150 
Propuestas