За настоящия момент...

Имам едно наблюдение, относно естеството на времето , което бе провокирано от книга , прочетена от мен доста отдавна! Това е един факт, една реалност, една действителност, толкова очебийна и под носа ни , че всички я подминават и не й обръщат  внимание за дълго. В директния ни опит, в това което усещаме реално със сетивата и съзнанието си има само едно “сега”, само един вечен настоящ момент. 

Какво е времето реално и съществува ли изобщо? “Разбира се , че съществува!” - биха казали хората. “Погледни часовника на ръката си! Времето върви напред! Погледни твои снимки от преди двадесет години и виж колко си остарял и погрознял! Виж , тогава беше в добра форма, имаше коса, а  и шкембето ти липсваше май ? ” Може ли някой да се съмнява въобще в това и да обори тези думи и на пръв поглед желязната логика зад тях? Мисля , че ще изненадам някого и ще кажа , че аз си мисля че мога и имам също толкова здрава логика , подкрепена не от друго , а от директния ни опит в настоящето и от нещо , което всеки може да види сам-самичък, ясно и простичко, докато чете! Тук ще напиша, колкото и смешно да звучи, една моя мисъл, надраскана набързо в дневника ми много отдавна, когато прочетох гореспоменатата книга! 

“Времето е илюзия и съществува реално само в нашите мисли ! Тя е породена от движението на обектите в пространството, породена е от разпада на материята и от неспирния поток на това, че нещо се случва  около нас, както и от постоянната промяна във всемира! Има само “сега”! ”

Е... тогава не написах точно същото, с такива думи и с този изказ , но идеята ми беше сходна и като настоящия момент, за който говоря , не се е променила дори и мъничко! Хайде да поразсъждаваме над това , а? Хайде да погледнем в личния си опит сега, в момента, и да направим няколко експеримента !

Първият основен експеримент нека бъде следният:

Опитайте се да преживеете нещо , да усетите нещо , да помислите за нещо и да избягате от настоящия момент! Можете само да се разсеете, да се пренесете в мисловна абстракция, но колкото и ярка и привидно истинска да е тя пак се случва в настоящето! Ако погледнете часовника на ръката си, или на телефона и компютъра си и отброите три секунди, след като те изтекат в бъдещето ли се намирате или пак сте в същото  “сега”? Докато изтичаха тези три секунди и гледахте как времето тиктака бързо напред къде бяхте ? В настоящето нали? В сегашния момент! Вярно , не можем да се върнем три секунди назад и да преживеем пак миналото , но когато то се случваше , къде бяхте? Май в “сега” , в настоящия момент! Помислете за първото нещо от детството си, което си спомняте , може би мъгливо и неясно! Спомнете си го хубаво! Когато го преживявахте , то в миналото ли се е случило или в “сега”? Тогава пак е било същото това “сега”, само че адски много се е променило... Пораснали сте , поумнели сте надявам се, и сте разбрали и осъзнали много, но настоящият момент не е мръднал! Същият си е  , еднакъв с този( дори мога да споря, че тогава се е случило сега) просто материално и физически е имало много промени и движение! 

Аз много мечтая и обичам да визуализирам понякога  неща , които искам да се случат в така нареченото бъдеще! Когато това стане, напълно забравям , че съм в настоящето , пренасям се мисловно другаде и реално въпреки че съм тук и сега, не го изживявам и осъзнавам напълно! Изживявам илюзията да си представям нещото , за което копнея и вниманието ми е в нея! И това не е проблем разбира се , част от човешкият живот е и то доста приятна част, но в този случай! 

Концепцията за време обаче , може да се превърне в проблем! Със скромния си опит  съм забелязал , че генерално, по-младите хора страдат по бъдещето, по това което още не се е случило и това , което искат да се случи, а по-възрастните страдат за миналото - за това което е било и това което искат да върнат, но не могат. В забързаното ежедневие на днешното общество, хората са превърнали настоящия момент във враг, от когото искат да избягат и от когото искат да се отърват, за да стигнат по-бързо до светлото бъдеще, там където всичко ще се е оправило и ще бъде наред , а проблемите ще са свършили. Това е невъзможно! Превръщаме единственото , което реално имаме - настоящето, в пречка и проблем. Превръщаме илюзията за време - нещо, което съществува реално само в главите ни, в цел за преследване и в нещо много ценно и важно! 

Кога идеята за бъдещето може да е проблем, според мен и да причинява непоносими страдания:

 Нека вземем теоретично за пример един човек , който има голям дълг към банка или друга подобна институция и му е много трудно да го изплаща и да се справя финансово. Нека например, този човек да е проектирал мисловно щастието си десет години напред в бъдещето, когато ще е изплатил всичко , което дължи и ще е свободен и на чисто. Той се бори достойно всеки ден, работи нездравословно много, за да смогва и да плаща своите вноски , като за миг не спира да се тревожи и притеснява дали ще успее следващия месец да свърже двата края, дали няма да се разболее или дали няма да му излязат неочаквани разходи, които няма да може да покрие. На мен поне ми изглежда, като ужасно мъчителен начин на съществуване, изпълнен с много страх, тревоги , мъка и нечовешки усилия, а съм сигурен че има много реални хора с такъв проблем, като нашия теоретичен човек , съществуващ в името на този пример. Няма ли да е добре в този случай , той да спре и да си спомни настоящето и да остане съзнателно в него за малко?Да си позволи десет минути, в които реално го няма проблемът, освен ако не реши да мисли, да си спомня и да се притеснява за дълга! Да се огледа и ослуша и да прекара малко време сам със себе си, или трябва да бърза да работи сега и да чака десет години за да е щастлив , както му казват мислите му, програмирани от обществото?

За мен истината е , че настоящето ни е голям приятел! Най-верният ни  другар , към който винаги можем да се върнем и обърнем, защото е непроменлива константа , винаги на разположение и винаги с нас! Времето е илюзия и концепция в главите ни , която може да ни причинява излишна болка и мъка ако искаме да върнем миналото, или да ни тревожи и пришпорва , ако искаме да стигнем в бъдещето.

Концепциьо за време, не се тревожи , ще кажа мила дума и за теб! 

“Ти си понякога полезна и практична концепция и имаш приложение в човешкия живот! Има много ситуации, в които ни служиш и си ни от помощ ! ”

Ето! Доволна ли си? Идеята за време и способността ни да го отмерваме е много удобно нещо. Нека вземем, за теоретичен пример, един измислен човек и го кръстим Пенчо! Нека Пенчо е адски подразнен от моите разсъждения и философстване и реши, че иска да ме набие! Той може да ми каже: “Смотаняк, в 9:00 часа, в събота, те искам пред входа на блока  ти, за да се разправяме!” И ако видя  на профилната снимка на Пенчо , че той е внушително-як физически , че реално живее където и аз , ще знам точно кога да не слизам пред блока си , а да заключа врата и да треперя пред компютъра, докато го чувам как ми крещи отвън. 

Шегата на страна! Мисля , че много неща са се случили и продължават да се случват, заради идеята за време и тя е напълно необходима на съвременния човек, за да се организираме , уговаряме , координираме и работим ефективно заедно. Но като всяко нещо има и лоша страна и може да се превърне в причина за дълбоко страдание и да ни тормози. Виждам го много често в себе си, в познати , близки и приятели... Ако си спомним за доброто старо настояще, което винаги чака смирено и тихо точно тук и сега и се сприятелим с него, може би ще се научим да го обичаме и ценим и да му позволим , то да ни помогне , да разкрие тайните си и да ни даде спокойствие , душевен мир , фокус и сила! Благодаря ви!  

---Това есе е силно вдъхновено от книгата  на учителя Екхарт Толе - “Силата на настоящето” , когото обичам и на когото съм силно благодарен! ---