Тъгуват, боли ги.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
Константин Павлов
Силните хора… Невъзможно е да се предпазят от гръмотевични бури или от порой от лоши мисли. Но дори дарени с живот, орисан да усеща и улавя болката, те винаги, сега и занапред, са и ще бъдат стърчащи над посредствеността хора. Някак обрулени от вятъра на времето, пребледнели от преглъщане на различни страсти и неволи, разпознаваеми и видими, те отново и отново стоят изправени и вървят напред.
Объркан и дори побъркан свят, случваща се реалност и избуяващо напрежение, което следва в заплетена и разбъркана последователност, ни приканват да плуваме в необятна пустош. Нали ние, хората, създаваме или поне имаме своите желания и намерения на добри създатели.
Често споменаваме думите „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!” и винаги нашите мисли са насочени към случващото се добро.
За жалост по своята непредвидима логика човешкият живот е съпътстван и от много тъга, освен от радост. И няма как да пром ...