За себеподобни
За себеподобни
Себепознанието е термин в психологията и в нета има изписани хиляди статии по темата от видни и не чак дотам признати психолози.
Вглеждайки се надълбоко в себе си открих, че аз и повечето хора не познаваме в детайли душевността си, физиката и психиката си. Често се чувстваме онеправдани, нещастни и неразбрани, но не вникваме в същността на проблема, а просто констатираме фактите.
Как човек да опознае себе си, за да се обикне и развие? Свикнали сме да казваме фрази от сорта „Аз съм си такъв/а!“ или „След 40 години трудно ще ме промениш!“. Лепваме си етикети като: „Аз съм свръхемоционален/а“, или пък „ Тя майка ми не успя да ме превъзпита, та ти ли ще го направиш!“… Някак си започваме да си вярваме, че наистина това сме ние и по този начин си поставяме най-големите ограничения и забрани сами на себе си.
Всички знаем, че действието предизвиква промяна, използваме този лозунг да мотивираме колегите, децата си, но ние дали го правим?! Колко често и по какъв начин? Няма да отговарям на тези въпроси, защото всеки може да си отговори сам на себе си…
И така, унесена в мисли за себе си, заспивайки вечер, разбрах някои неща, които силно ме впечатлиха. Оказа се, че се ядосвам, когато околните не ми обръщат внимание, защото правят нещо по-важно от това да слушат безсмислените ми словоизлияния колко ми е трудно и съм тъжна… Също разбрах, че тялото ми изпитва нова физиологична нужда, поради възрастови промени :-), свързана със засилено желание за секс, което подтискам, поради факта, че обичам да казвам : “Сексът е за аматьори, има по-важни неща!“ Установих, че има така наречения „духовен оргазъм“ и дори го постигнах!!! И още - ставам агресивна, когато не разбирам отсрещната гледна точка; страхувам се, когато правя грешки и това ми пречи да поемам отговорност; харесвам метъл музика, а винаги съм си мислела, че обичам соул… :-).
Кротичко ще продължа да правя психарския си анализ, защото разбрах, че всъщност ние сами определяме какви сме и какви искаме да бъдем, стига осъзнато да започнем да вървим по пътя на себепознанието, защото:
„Щастието е навик, за съжаление нещастието също!“
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Манипулирам Todos los derechos reservados
. Болката е част от пътя към крайната цел. Човек трябва да заобича болката ако иска да опознае себе си. Благодаря за посещението и за насоките
