За себеподобни
За себеподобни
Себепознанието е термин в психологията и в нета има изписани хиляди статии по темата от видни и не чак дотам признати психолози.
Вглеждайки се надълбоко в себе си открих, че аз и повечето хора не познаваме в детайли душевността си, физиката и психиката си. Често се чувстваме онеправдани, нещастни и неразбрани, но не вникваме в същността на проблема, а просто констатираме фактите.
Как човек да опознае себе си, за да се обикне и развие? Свикнали сме да казваме фрази от сорта „Аз съм си такъв/а!“ или „След 40 години трудно ще ме промениш!“. Лепваме си етикети като: „Аз съм свръхемоционален/а“, или пък „ Тя майка ми не успя да ме превъзпита, та ти ли ще го направиш!“… Някак си започваме да си вярваме, че наистина това сме ние и по този начин си поставяме най-големите ограничения и забрани сами на себе си.
Всички знаем, че действието предизвиква промяна, използваме този лозунг да мотивираме колегите, децата си, но ние дали го правим?! Колко често и по какъв начин? Няма да отговарям на тези въпроси, защото всеки може да си отговори сам на себе си…
И така, унесена в мисли за себе си, заспивайки вечер, разбрах някои неща, които силно ме впечатлиха. Оказа се, че се ядосвам, когато околните не ми обръщат внимание, защото правят нещо по-важно от това да слушат безсмислените ми словоизлияния колко ми е трудно и съм тъжна… Също разбрах, че тялото ми изпитва нова физиологична нужда, поради възрастови промени :-), свързана със засилено желание за секс, което подтискам, поради факта, че обичам да казвам : “Сексът е за аматьори, има по-важни неща!“ Установих, че има така наречения „духовен оргазъм“ и дори го постигнах!!! И още - ставам агресивна, когато не разбирам отсрещната гледна точка; страхувам се, когато правя грешки и това ми пречи да поемам отговорност; харесвам метъл музика, а винаги съм си мислела, че обичам соул… :-).
Кротичко ще продължа да правя психарския си анализ, защото разбрах, че всъщност ние сами определяме какви сме и какви искаме да бъдем, стига осъзнато да започнем да вървим по пътя на себепознанието, защото:
„Щастието е навик, за съжаление нещастието също!“
© Манипулирам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Дияна! Разбира се, че е много повече от това
. Болката е част от пътя към крайната цел. Човек трябва да заобича болката ако иска да опознае себе си. Благодаря за посещението и за насоките -
Здравей! Себепознаването е малко повече от това, което си описала, но е добро начало Казваш, че много си чела за това. А за болката подготвена ли си? Защото ако успееш да доведеш нещата до край ще срещнеш и много болка Но..иначе мисля, че винаги си струва да се опиташ да опознаеш себе си малко по-добре, да се заобичаш такава каквато си, а опознавайки и разбирайки себе си, да разбереш и другите. Успех!
-
Благодаря, Йоанна! Ценя високо всяка обратна връзка.Бъдете здрава!
-
Не искам да звуча педантична или дребнава, но това ми прилича повече на мнение в тема от форум, отколкото на жанра есе. Това разбира се може да се преглътне, т.к. има прекалено малко реални есета в раздела, както и определения и рамки на този вид текстове като цяло.
Направи ми впечатление ,,подтискам", което всъщност е ,,потискам", както и ,,"-> тези неща, които, струва ми се, са неуместни в контекста на експресивен жанр като есето. Като лексикална неточност е и ,,нета"; деетпричастията също трябва да се ограничават в творбите според мен.
Относно идеите- напълно споделям частта с нежеланието за промяна у хората, напоследък тази характеристика ми се набива на очи прекалено често, като провокира разочарование / яд / раздразнение у мен. И наистина тези лишени от смисъл заучени извинения бликат отвсякъде ..
Психоанализата, от друга страна, е дълбока вода, така че тя остава за персонален поглед . -
"Кухите хора" Елиът!!!.Благодаря, че наминахте г-н Анапестов.
-
И аз често нощем вия срещу луната в безпомощността си да опозная себе си. Като прегракна, грабвам някоя книга на Сеферис или Елиът и разбирам, колко съм занемарил сетивността си. Имам известен напредък, но не го приемай, като натрапване на възгледите ми! Поздрав, М!
-
Харесах М. Човек не може, а и не е толкова важно да опознае другите. Човек може единствено да опознае себе си, при това постепенно! Поздрав!
-
Съгласна съм с коментара за последната фраза, тук имах друго предвид. Навикът е в преносен смисъл, но да, може би не е най-подходящата дума.
Благодаря, мила, Сън вали! -
Хубави размисли М. Добре, започнала си да се "люспиш", т.е. махаш фалшивите обвивки, все едно белиш лук Лека по лека се стига до истината, до сърцевината...Пожелавам ти го! Поздрав!
П.С. С последната фраза не съм съгласна..Навиците са мъртви! -
Така е, М! Много точно си го описала.За да се промени човек, трябва да го пожелае и да положи усилия за това. И, както някой някога е казал: " Всеки трябва да достигне до своята истина сам "... за да осъзнае или надмогне нещо у себе си- бих добавила аз. Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
