За себеуважението и обичането
Преди около година въобще не предполагах че ще ми се наложи да правя такъв кардинален избор. Да опитвам отново и отново и пак отново да правя една и съща грешка с привидно прощаване на непростимото. Живея в цигански катун. Пълен с илюзорно веселие и щастие. Живея по нечии написани с въздух правила, красиво облечени в думи с безупречно подбрано извинително значение, а всъщност безсмислие. Съществувам в свят, в който се води непрекъсната борба между красивото неизживяно и грозния спирачен път на потиснати емоции. Съществувам чрез човек, който изтри добрата част от мен и ми помогна да видя онова зло, за което подозирах но не бях сигурна. Пристрастена съм към даването. Онова безрезервното, дето дори неосъзнато пак е даване. Взимам по малко. Но искам повече. Липсващата част на егото през цялото ми съществуване се появи изведнъж като гигантска огнена топка. Толкова огромна, че изпепели всичко. Употребиха ме като носна кърпа... не, не като носна кърпа... прекалено е недостатъчно... Като тоалетна хартия – избърсаха с мен всички емоционални и физически фекалии, пречистиха се отвътре и отвън и... кош.
Животът е пълен с избори! Той е всъщност предимно това – избор. Преценка, претегляне, смятане, бягане и много обичане. А последното е на един милиметър разстояние и една милисекунда време от мразенето. И в един такъв момент ти иде да затръшнеш вратата – и на емоции, и на даване, и на споделяне, и на обичане ...на всичко... Особено след като докато си мислил че значиш нещо си бил нищо. Или нещо ама в точно определен кратък момент, в който наистина си бил необходим. Чисто физически. Или емоционално.Във всеки смисъл.
Колко ли хора има в моята ситуация? Колко несполучливи и прекършени мечти са били погребвани постепенно , колко опиати са били преглъщани в името на това проклето обичане. Колко коктейли са били плисвани в лицето на Страха, а той лакомо е облизвал устни. Колко вяра, колко надежда и колко мълчаливо съзерцание и търпеливо очакване са били заграждани в клетката на Бягството. Колко?
Не се страхувам. Наистина – не ме е страх. Изпитвам само неистова нужда да пречистя себе си от цялата мръсотия. А най-странното нещо е как тази мръсотия до вчера ми харесваше. И дори не я забелязвах. А е толкова много. Много е.
Какво се случва, когато в моментите на емоционално заслепение удариш гневния джакпот на безкрайното лутане от крайност в крайност? Каква непреодолима граница на собственото си съзнание трябва да прекрачиш, за да преодолееш зависимостта? Колко тревожни дни и нощи трябва да прекараш в ембрионална поза, за да разбереш?
И останало ли е нещо за разбиране? Уж всичко е казано, споделено, прегърнато и отблъснато в последствие... като досадна пеперуда... много досадна.
Ефектът на тази ситуация е поразителен за Бога! Напушва те смях, провокиран от чуждата глупост и едновременно с това самосъжалителни, раздиращи и заседнали в гърлото ти сълзи на собствената ти наивност. Непоправимо. Поне в минало време... А дали е поправимо за в бъдеще?... И от кого зависи? Явно сам не можеш да се справиш... Искаш някой да ти помогне. Не е до самоуважение... не е до его... не е...нещо по-дълбоко е, което не се описва, не се изразява с думи и най-лошото – не може да се прикрие по никакъв начин.
Гневът към себе си. За пътите, в които си слаб... За неосъщественото обичане... За недостатъчното „мое“... За подлъганото „аз“ и за нетърпимото „ти“... За емоционалното „връзване“ , което мамка му не иска да се скъса... или ти не искаш... все тая...
Та, друга ми беше мисълта в началото... уж исках да го изразя тоя пуст гняв, да го опиша, да го споделя, да го направя уязвим, а след това да го разбия на парченца. Но отново го насочих вътре... и си мисля, че е най добре там да си остане. Покрит под пластове обичане. Във всичките му форми. Вързан с корда за сърцето ми. И отражение на всичко.
© Фани Хорн Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ирен, много точно си го изразила . И аз така го усещам. 🎍🌹
-
Да обичаш означава преди всичко да приемаш, а не да се възхищаваш. Човек може да се възхищава на някого и да не го обича, както и обратното – да обича, приемайки всичките му кривотии. Да обичаш себе си – означава да се приемаш, уважаваш. Когато се уважаваш те уважават и други хора. Няма как да бъде уважаван човек, който не уважава и не зачита себе си. Така че началото е там – опознаване, приемане на самия себе си. А иначе всяко пристрастяване не е добро. Красивото е в баланса. Да умееш да даваш, но и да умееш да взимаш. А когато взимаш да си благодарен за това, което ти дават. Понякога е трудно, защото… Защото имаме очаквания. А всъщност никой не може да ти /ни даде повече от това което има. Как да ти дадат повече любов или нежност , ако я нямат в себе си? Пристрастяване, зависимост… в тях няма нищо хубаво независимо дали е към цигари, алкохол, телевизия или хора.
-
Ами при мен всичко е голямо. Като при Чехов - красиво. Весели празници и на теб.
-
Ех, Мария голяма дарба имаш да търсиш негативтото😊 в коментарите А говориш за Царство Небесно. Аз не ми мисля, че съм омаскарила някой през живота си и обичам себе си както и раздавам с пълни шепи обич на много хора с които съм заобиколена и мисря че ги правя щастливи. И не ме притесняват мисли за нарциси, грехове ест. Весели празници❄🎍🎍
-
Думата "безрезервно" уважение и обич ... към себе си. На мен ми звучи като подигравка. И отпраща право към Нарцис. Всички правим грешки, така е. Но някои правят грешки от името на на други, за да ги омаскарят или да им прехвърлят собствената си вина. Това е лошото. Чак толкова силен инстинкт за самосъхранение става разрушителен за останалите. И не е нужен. Никой в днешно време няма да ни разпъне на кръст за грешки. Христос затова е дошъл, за да ни изкупи. Има нещо противничко в тези, които все гледат да се измъкнат. Това показва абсолютна липса на доверие у останалите и пак отпраща към Нарцис.
-
😊Може би не си ме разбрала правилно. Не става дума за егоистично себеобичане, но няма нужда да се самобичуване и да живеем с чувство на вина. Човек прави каквото може и докъдето му стигат силите. Ясно е, че правим грешки...
-
Люси, звучиш като хороскоп. Със себеобичането те трябва да се прекалява, за да не се превърнем в нарцис. И който ни манипулира да търсим у другите собствените си черти, за да го обичаме, ни прави мечешка услуга. И още - никой няма да влезе в царството Божие, ако не смята себе си за грешник. Не се сърди, човече. Устата ми може да бъде запушена само временно.
-
Щастието започва от безрезервното уважение и обич първо към себе си. Прости си за грешките, приеми гнева като даденост. Тегли черта на хората, които не са те оценили и които не те заслужават и си търси друго щастие. Това есе показва зрялост и готовност за нова крачка🌹🎍🎍
-
Споделям.
-
Въздействащо и силно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
