16 abr 2013, 22:28

За силата на чувствата

2.9K 0 0
2 мин за четене

Любовта, както и смъртта ни спохожда с неописуема сила, без да се замисля за последствията. Това чувство не би могло да се замени, няма второ по рода си. Обичаш ли - ти живееш, имаш сила да продължиш да се бориш и да минаваш през препятствията на трудния живот.

  Досега не ми се беше случвало. Когато слушах по филмите, а и не само там, че имало любов от пръв поглед, с пренебрежение отричах. Не след дълго разбрах, че има нещо вярно в това.

 "Хубавите неща стават бавно" , казваха ми, но нали винаги си мислех, че по някакъв необикновен, мой си начин, съм различна, очаквах и с това да е така, бях решена да бъда щастлива на мига...

Е, не стана така. Оказа се, че хубавите неща наистина ставали бавно. Изпълнена с ентусиазъм и непримиримо нетърпение, аз бързах да усетя вкуса на щастието. Разбира се, че не стана веднага. Изгубих много битки, многократно бях наранявана и с прекършена гордост... на косъм бях да се откажа, но нещо вътре в мен не ми позволяваше. След време това "нещо" изцяло преобърна разбиранията ми за смисъла на живота. Разбрах, че на света имало нещо, което няма цена, няма рецепта и лек...

  В деня, в който го срещнах, бях човека, тръпнещ да изпита силното чувство, онова, което подкосява краката ти и кара сърцето ти да прескача. Бях онази  с обикновеното и скучно ежедневие, изпълнено със сивота и еднообразие.  Не ми беше нужно много време, за да разбера, че е той, истинският, нужният и правилният човек -  човекът, които ще промени живота ми, ще му предаде смисъл и ще ми помогне да преоткрия себе си. Сега ли? Сега той е навсякъде - в мислите, в сънищата ми и в сърцето ми! Както всяко малко и наивно дете, така и аз мечтаех за приказка с щастлив край.  Днес животът ми показа, че в реалността не е както в приказките. И донякъде е по-добре, защото искам моята приказка да няма край!

  Може би след стотици векове, всяка частичка от  света ще бъде радикално и неописуемо променена, но ще останат онези малки неща, които стоплят човешката душа. Тук си проличава колко малко е необходимо на човек да бъде щастлив и да се почувства жив. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, тя е независтлива, не се превъзнася и гордее, не дири своето, зло не мисли и не съди.  Любовта никога не отпада, за това най-чистото чувство, с което можем да дарим близките си, е тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Иремиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...