Любовта, както и смъртта ни спохожда с неописуема сила, без да се замисля за последствията. Това чувство не би могло да се замени, няма второ по рода си. Обичаш ли - ти живееш, имаш сила да продължиш да се бориш и да минаваш през препятствията на трудния живот.
Досега не ми се беше случвало. Когато слушах по филмите, а и не само там, че имало любов от пръв поглед, с пренебрежение отричах. Не след дълго разбрах, че има нещо вярно в това.
"Хубавите неща стават бавно" , казваха ми, но нали винаги си мислех, че по някакъв необикновен, мой си начин, съм различна, очаквах и с това да е така, бях решена да бъда щастлива на мига...
Е, не стана така. Оказа се, че хубавите неща наистина ставали бавно. Изпълнена с ентусиазъм и непримиримо нетърпение, аз бързах да усетя вкуса на щастието. Разбира се, че не стана веднага. Изгубих много битки, многократно бях наранявана и с прекършена гордост... на косъм бях да се откажа, но нещо вътре в мен не ми позволяваше. След време това "нещо" изцяло преобърна ...