За съвременните кумири
Хайде първо да изясня значението на думичката „кумир" - тя означава идол, човек или предмет, когото хората обожават/обожествяват, стремят се да му подражават (в случая с човека). В съвременния свят на технологии, различни видове изкуства и изобилие от медии почти всеки може да бъде кумир, стига да стане достатъчно известен и да владее изкуството да налага себе си и стила си.
В далечното минало хората също са имали кумири, но за разлика от сегашните, техните са били на страхово-религиозна основа. Нашите прадеди са засвидетелствали уважението и преклонението си пред стихиите, свещени предмети, тотеми, божества и най-често са се опитвали да подражават на положителните качества на боговете.
В съвременността нещата стоят по съвсем различен начин. Масово хората се стремят да приличат на различни „творци" от широкоразпространените, заобикалящи ни отвсякъде, изкуства - музика, кино и за жалост, доста рядко от литературата. Кой сегашен тийнейджър не иска да прилича на Джей Ло, Мадона или някой нашумял рапър? Или пък на някоя фолкпевица с пищни форми, в повечето случаи държаща се като магистрална фея? Е, сигурно се намират и хора, които не се възхищават на тази масова, вече комерсиална култура и търсят ценното другаде. Но са малко. И още по-малко са в средите на моето поколение. А това е зле.
Да погледнем и от друг ъгъл - освен известните лица на музикалната сцена, се намират и други, печелещи хорските симпатии, я в някой филм, я някъде из политиката. Споменавам и тази категория, защото все пак това есе трябва да засегне всички възрастови групи, а не само teenager-ите, заобикалящи авторката. В последните няколко години в България почнах да виждам хора от политическите среди, които без някакви особени качества успяват да спечелят уважението на обществото, или поне на една голяма част. Учудващо за мен е как хора, без особени умения или качества, но с някаква тайнствена харизматичност така увличат вниманието на слушателите си, че печелят всички симпатии. Мисля си, че това е някакво странно вродено умение, но само на избрани хора. Защото все пак трябва да останат и малко обикновени хора, всеки идол трябва да си има поклонници, нали?
А май трябва да включа и модата в числото на кумирите, защото някъде около 70% от населението на планетата се води от модните тенденции при избора на облекло, аксесоари и т.н. И всъщност ставаме, поне тази година, лилава земя с тук-там точици друг цвят и синьото море. Аз пък, точно обратното, мисля си, че това е едно доста вредно нещо. Как бихме могли да изразим същността си, ако всички сме еднакви? Говоря не само за модата, за всичко. Трябва да има разнообразие! Вече сериозно смятам, че трябва да причислим и модата към идолите, защото има хора, които смятат придържането си към нея за цел на живота си!
По моите разсъждения излезе, че всички искат да приличат на богатото, известно, посипано със звезден прах малцинство на холивудските лица. Идеята, внушавана от съвременността е, че трябва да си богат, преуспял и известен, за да те обичат хората. И това се набива в мозъците на подрастващите, поне на една част. Но не са прави, ами ако си беден, но умен и добросърдечен? Наистина все по-често се срещат младежи, които правилно оценяват хората - по качествата, а не по марката на дрехите. Ето, те са се освободили от тежестта на задължаващото обществено мнение за кумирите, поне според мен.
Ето ги: известните лица, политиците от време на време и модата. За мен това са съвременните кумири. Само, че си мисля, че точно те не са най-правилният избора за морални ценности.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
